Все още производителността на труда в земеделието е изключително ниска, четири пъти по-ниска от общата за икономиката, което означава, че по този начин се програмират и ниските доходи в сектора - около 40% от средната за страната заплата, предаде БГНЕС.
Това заяви днес президентът Росен Плевнелиев по време на второто заседание на Съвета за развитие на регионите и национална инфраструктура, на което той бе домакин. Тема на дискусията е "Национални приоритети в селскостопанската политика на Република България до 2020 година". Участват народни представители, специалисти, учени, представители на НПО и други. 751 хил. души у нас са заети в сектора земеделие на пълен и непълен работен ден, много семейства зависят от тази индустрия.
За мен е изключителна чест през септември да имаме първия работен вариант на Националната програма за развитие 2020 и сме на прав път, продължи държавният глава. Днес отново гарантирам, че идеите, които ще се дебатират на тази маса ще бъдат чути от компетентните институции и със сигурност ще бъдат заложени в последния вариант на програмата 2020, допълни той. Днес няма капчица съмнение - твърди се, че ресорът земеделие и производството на храни е една от двете най-важни индустрии на бъдещето, продължи Плевнелиев. И обясни: земеделието е и двигател на растежа и един отрасъл с много сериозен експортен потенциал, който започва да разкрива своите възможности напук на кризата.
Бюджетът на ЕК и за общата селскостопанска политика на ЕС е огромен – 387млрд. евро за земеделие за 7 г. период от време или 39.4% от бюджета на европейската общност. За България сумите са също много внушителни – ние имаме за периода за общата селскостопанска политика за 2007- 2013 г. общо около 2.5 млрд евро, а във втория стълб имаме още 3.2 млрд. евро. Имаме и ръст на аграрното производство в последните 4 г. Аграрният износ в милиарди долари на земеделска продукция от 2007 г. също расте. Сериозен ръст, който се надявам да бъде запазен, каза Плевнелиев.
Вносът също се запазва, но не толкова, колкото износът. Важен е фактът, че салдото в търговията с аграрни стоки от нетен вносител България през 2007 г. през 2011г. вече става нетен износител с внушителна сума от 1.5 млрд. долара на плюс, коментира президентът. Инвестициите в земеделието също знаково вървят напред. Очакваме през 2014 г. директните плащания да достигнат 1.4 млрд. лв., а през 2016 г. и нататък да се стабилизират на 1.6 млрд. лв. Това означава, че за 10 г. от 2004 г. до 2014 г. имаме четирикратно увеличение на директните плащания и инвестиции, отчете Плевнелиев.
Имаме дисбаланси, които смятам,че можем да решим - в зеленчукопроизводството има негативен тренд на развитие - България внася 10 пъти повече зеленчуци в момента, отколкото произвежда. В животновъдството, овощарството - само 50% от площите се обработват за разлика от този показател през 2000 г., в птицепроизводството, по-малко са кравите, овцете у нас.
По-нататък в словото си Плевнелиев се спря на ключови проблеми и пътищата за тяхното решаване, илюстрирайки тезите си с много цифри. Започна и дискусията по темата с участието на останалите членове и гости на съвета.
Редактор: Сияна Любомирова
