Държавата иска да започне да събира повече декларирани, но неплатени осигуровки от бизнеса. Това ще стане и чрез промяна на законодателството, за да се затворят сега съществуващите законови вратички за избягване на плащане на осигуровки. Такова е намерението на финансовия министър Владислав Горанов, пише в. "24 часа", отразявайки форум за недекларираната заетост, организиран от КНСБ.
В момента декларираните, но невнесени осигуровки стигат 800 млн. лв., а заедно с недекларираните могат да достигнат и до 1-1,5 млрд. лв., алармира президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Една от възможностите е да се дадат повече права на служителите на НАП - по аналог с тези на трудовите инспектори. В Кодекса за социално осигуряване да бъде въведен ангажимент НАП да проверява всички субекти, които декларират задължения към осигурителната система за повече от 3 месеца, като едновременно с това отпадне възможността за опрощаване по давност на осигурителните задължения, предложи президентът на КНСБ.
През 2010 г. като антикризисна мярка бе въведена възможността вноските да се декларират, без да се внасят, за да не губят работниците осигурителните си права.
"Това е врата в полето - фирмите декларират, но не внасят, а давностният срок от 5 г. минава. Тази възможност трябва да се ограничи", категоричен е Пламен Димитров. Той даде предложение фирмите, които не издължават навреме осигурителните вноски, да бъдат подлагани на данъчни ревизии още в текущата или най-късно през следващата година.
Пакет от 20 мерки за ограничаване на сивата икономика в строителството, земеделието, търговията и автосервизите предложиха от КНСБ. Те са част от проекта "Активно гражданско участие за превенция и ограничаване на недекларираната заетост в България".
Сред тях са законодателни промени, които да гарантират свободен избор на всеки потребител как да плаща - в брой или с карта. Това е свързано и с оборудването с ПОС терминали на болници, данъчни, пощи и други държавни или общински сгради. Иска се въвеждане на задължително безкасово плащане на заплатите във фирми с над 50 служители.
КНСБ предлага и да се изработи нормативен регламент за предоставяне на ваучери за персонални и домакински услуги. Сега в тази сфера трудът е основно недеклариран - грижи за деца, възрастни и хора с увреждания, както и чистене, оздравителни процедури, домашни ремонти, поддържане на градината и т.н. Тук според синдиката влизат и сезонните работници.
Синдикатите искат още и промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), с които да се забранява на изпълнители на обществени поръчки с нарушения да участват в нови поръчки. Идеята е да се уточни, че изпълнителите и подизпълнителите, за които е доказано, че са допуснали недеклариран труд, да не бъдат допускани до обществени поръчки за определен срок.
Горанов пък каза, че правителството още от лятото на 2018 г. е започнало нов проект за пълно обхващане на оборотите във всички сфери на икономиката, по-известен като “дебат по наредба № 18”, обясни Горанов. И увери, че в средите на финансовото министерство, НАП и митниците “денонощно се мисли по тази тема”. През април 2020 г. влизат в сила всички изисквания по наредбата.
Според финансовия министър обаче е нужна и промяна на манталитета, защото само институциите не са способни да се справят. Той даде и пример: "През 2016 г. бях на форум в Лондон, шофьорът от посолството навлезе 5 метра в забранена улица и още на втората минута възмутени лондончани почукаха на предния капак, за да ни обяснят, че нарушаваме правилата. Бяха готови да ни набият и да обърнат колата"
Борбата със сивата икономика е предизвикателство за данъчните и осигурителните промени в страната. Истинската битка с недекларирания труд минава през момента, в който всеки един човек има нетърпимост към неспазването на закона, каза и социалният министър Деница Сачева. Тя увери, че предложените мерки ще бъдат разгледани и по тях трябва бъде постигнат консенсус между социално-икономическите партньори.
