От днес (21 декември) стартира обществената поръчка за изграждането на газовата инфраструктура в участъка от турско-българската до българо-сръбската граница, предаде БГНЕС.
До момента е подготвена проектната процедура за избор на изпълнител за доставка на материали, проектиране, реализация и въвеждане в експлоатация на газовата инфраструктура.
На България ще са нужни над 2,8 млрд. лева за изграждане над 470-километровата тръба в посока от компресорната станция в Петрич през Провадия към Сърбия. Очаква се след 2020 година по тези тръби да идва газ поне от три независими източници, както настоява директивата не ЕК. Планираното трасе съвпада с плановете за изграждане на газовия хъб „Балкан“.
Енергеийният министър Теменужка Петкова поясни, че договорът с изпълнителя ще бъде под условие, тъй като не е осигурен пълният размер на финансирането и не се знае дали ще има инвестиционен интерес.
Изпълнението на проекта ще е пряко свързано с третата фаза на пазарния тест,който прави „Булгартрансгаз“. На този етап кандидатите трябва да подадат обвързващи оферти и да заявяват капацитети за пренос на газ.
Третата фаза също стартира днес до 31 януари 2019 година. В случай, че третата фаза на пазарния тест е успешна ще се пристъпи към преструктуриране на договора между „Булгартрансгаз“ и „Газпром Ескпорт“.
Междувременно стана ясно, че „Булгартрансгаз“ е на финала на процеса за създаване на борса за търговия с природен газ в България. Очаква до края на годината да се учреди и дъщерна компания, която ще бъде оператор.
На 22 декември (събота) в Белград ще се състои среща на върха между президента на Сърбия Александър Вучич и премиерите на България - Бойко Борисов, Гърция - Алексис Ципрас и Румъния - Виорика Дънчила.
Форумът ще бъде своеобразно продължение на четиристранната среща на високо равнище във Варна. На събитието четиримата балкански лидери и техният израелски колега Бенямин Нетаняху обсъдиха енергийни, транспортни и инфраструктурни проекти, както и дигиталната свързаност. Засегнати бяха въпроси за икономическото и търговско сътрудничество както на регионално, така и на европейско равнище. Важно място в разговорите бе отделено на въпросите на сигурността, как да се гарантира стабилността на Балканите и тяхното балансирано развитие.
