Бързото приемане на промените в Закона за хазарта, предложени от бившия вицепремиер Валери Симеонов, продължава с пълна сила след като днес, 6 февруари, беше приет вариант на второ четене в бюджетната комисия, с което остана само още една стъпка - второ четене в пленарна зала. Вариантът обаче мина с доста поправки – и то силно рестриктивни по отношение на частните лотарийни оператори.
Според новия вариант, веднага щом промените в закона влязат в сила т.е. след излизане в Държавен вестник, лицензите на частните лотарийни оператори ще бъдат отнети. Това означава, че "Национална лотария" и "Лотария България" ще трябва да спрат работа. В първоначалния вариант Симеонов искаше лицензите за организиране на лотарийни игри, с изключение на томбола, бинго, кено и техните разновидности, които са издадени на лица, различни от Спортния тотализатор, да бъдат отнети до 3 месеца след влизане в сила на закона, което вече не присъства в законопроекта.
Съответно, нещата с неизплатените печалби също стават много неясни. Досега Симеонов предлагаше те да се платят не по-късно от 30.06.2021 година, а ако операторът не може да го направи, да потърси разсрочване, но не по-късно от 31.12.2025 година. Бившият вицепремиер искаше и от до месец след влизане в сила на закона операторите с взети лицензи да учредят в полза на Държавната комисия по хазарта безусловна и неотменима банкова гаранция в размер на неизплатените до момента печалби, със срок на действие не по-малко от 30 дни от най-късно договорената дата за изплащане – а ако операторът не плати всичко до края на 2025 година, банковите гаранции т.е. банките, които са ги издали, да покрият плащането. Всичко това обаче отпадна – с мотив, че всичко това били частно-правни отношения. Вместо това неплатени печалби ще се търсят "съгласно утвърдените игрални условия и правила за съответната игра". А колко такива печеливши има и ще има и за каква сума става въпрос е неясно - не беше представен никакъв официален разчет.
"В случая имаме частно-правни отношения, държавата не може да се меси. Когато един човек отиде да играе някаква игра, той сключва договор чрез общите условия. И там е записано кога ще си получа печалбата. Всеки спечелил трябва да си получи парите по тези условия", обясни председателят на бюджетната комисия и депутат от ГЕРБ Менда Стоянова, цитирана от в. "Сега".
Иначе, както и на първо четене в бюджетната комисия, сега съпротива имаше само от БСП - и то с "въздържал се". Основният мотив на червените е, че заради новия закон частните лотарийни оператори вероятно ще почнат съдебни дела срещу държавата и ще се наложи тя да плаща обезщетения - т.е. с парите на данъкоплатците. Менда Стоянова обаче твърди, че няма опасност от осъдителни присъди заради нарушение на Договора за ЕС или на Конституцията ни - управляващите били проучили практиката в ЕС да се организират хазартни игри само през държавен монопол. За защита беше приет и следният текст: "Чл. 86. (1) Комисията прилага принудителна административна мярка - окончателно отнемане на издадения лиценз за организиране на хазартни игри или за дейност по чл. 1, т. 2, в следните случаи: при установяване, че са представени неверни данни или документи с невярно съдържание, въз основа на които е издаден лицензът или е определена дължимата такса по чл. 30, ал. или 4".
Рекламата
Мнозинството в бюджетната комисия отхвърли предложението на БСП за тотална отмяна на рекламата на хазартни игри. Причината е, че така спортните клубове ще бъде лишени от спонсорството на хазартни фирми. Аргументите "против" каза Валери Симеонов - нямало да може спортните клубове да получават приходи от хазартна реклама, като не могат да носят лого и име на съответния организатор. Симеонов предложи на по-късен етап, когато се стабилизира държавният тотализатор, да се обсъди как може да се ограничи рекламата на хазартни игри. "Аз например имам предложение казина да има само по границите и в курортите", заяви лидерът на НФСБ.
По-добре за тотализатора - не и според него
Организацията на лотарийни игри, с изключение на томбола, бинго, кено и техните разновидности, ще може да се прави само от Българския спортен тотализатор (БСТ) след получаване на съответния лиценз, искаше Валери Симеонов при внасянето на законопроекта. Но сега се дописа, че БСТще предлага фишове и лотарийни билети само в собствени или наети пунктове, в които служителите са назначени на трудов договор. Забранява се държавното тото да възлага на външни изпълнители тази дейност, гласят поправките в Закона за хазарта.
Изненадващо от БСТ се опълчиха на промяната. "Не сме съгласни. Това ще увеличи разходите ни за издръжка", заяви пред депутатите от бюджетната комисия изпълнителният директор Дамян Дамянов. Оказа се, че от 1573 тотопункта в страната само една трета са собственост на БСТ, а останалите се оперират от външни дистрибутори като Български пощи и "Лафка". От тях годишните приходи били за 24 млн. лв., а в периода 2016-2017 г. държавното тото закрило 200 пункта заради нерентабилност.
"Недоумяваме вашата реакция. Вместо да кажете "Браво", че ви осигуряваме да нямате конкуренция и да печелите повече, вие сте недоволни", реагираха гневно депутатите от ГЕРБ, като най-силен беше гласът на колегата на Симеонов - Йордан Апостолов. Всъщност именно негови са кажи-речи всички приети изменения в закона на днешното заседание на бюджетната комисия. С ключово участие в кой закон е известен той - припомнете си в този материал!
"Не пречи да наемате пунктове или кабинки, но персоналът трябва да е на БТС. След като държавният тотализатор ще е единствения оператор на лотарийните игри, трябва да е ясно кой осъществява контролът", заяви Менда Стоянова. Тя разясни, че БСТ ще може да открива "кабинки" и в магазини, но те трябва да са отделно обособени, с видими табели и собствен персонал. Депутатите гласуваха също така БСТ да влезе в списъка на държавните дружества, забранени за приватизация.
