Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) предложи амнистия за търговците на горива, които работят в "сивия" сектор. Идеята е те да не бъдат преследвани за предишни данъчни и административни нарушения и задължения, ако доброволно излязат на светло. Препоръката е залегнала в секторния анализ на антимонополната комисия, която вчера пусна резултатите от поредното си проучване на пазара на горивата.
Анализът започна през есента на 2018 г., след като масовият бензин А95 надхвърли 2.50 лв. за литър, с което горивата у нас станаха по-скъпи дори от тези в Люксембург. Щафетното вдигане на цените без ясни аргументи доведе до серия от протести в различни градове на страната. Комисията не е открила нередности, но дава препоръки, пише в. "Сега".
"Следва да се проучи възможността за създаване на механизъм за оздравяване на сектора. Това би могло да се осъществи, като с нормативен акт еднократно се даде възможност на предприятията от сивия сектор да хармонизират своята дейност с действащата нормативна уредба и да изпълнят доброволно неизпълнените до този момент данъчни, административни и др. задължения към държавните органи, отговорни за спазването на данъчното законодателство", изтъкват от КЗК. Така неизрядните до този момент сиви търговци ще могат да излязат на светло, без да се опасяват от санкции за минал период.
Допитване сред търговците на горива установило, че за тях сивият сектор наред с липсата на данъчни складове и ведомствените бензиностанции е сред най-сериозните трудности за бранша. Проблемът бил най-вече в търговците, които не отговарят на изискванията, не са свързани с НАП и продават бензин или дизел от цистерни и микробуси. Пазарът не работел добре и заради т.нар. ведомствени бензиностанции, спрямо които изискванията са значително занижени. Липсата на възможност да се установи по безспорен начин дали тези обекти зареждат с гориво единствено превозните средства на фирми и земеделски производители за собствените им нужди създава съмнения относно нерегламентирана продажба на трети лица. Това ги поставя в привилегировано положение спрямо останалите играчи на пазара. Отделно от това продажбата на горива с лошо качество на пределно ниски цени влияе негативно на индустрията и я обрича на дългосрочно недостатъчно добро инвестиране, финансиране и развитие, оплакват се самите търговци.
КЗК предлага още да се завиши контролът за качеството на горивата, да се изградят държавни данъчни складове (особено до гранични пунктове) по примера на Чехия и Португалия. Друг извод е, че процедурата по лицензиране и регистрация на складодържатели трябва да се ускори. За целта обаче трябва да се сформира междуведомствена работна група, която да обсъди предложенията и да се произнесе в "разумен срок". Дъpжaвaтa в лицeтo нa Hapoднoтo cъбpaниe, Mиниcтepcтвoтo нa финaнcитe, aгeнция "Mитници" и Дъpжaвнaта aгeнция зa мeтpoлoгичeн и тexничecĸи нaдзop бездейства или създава дoпълнитeлни пpeчĸи пpeд ĸoнĸypeнциятa нa пaзapa нa гopивa в Бългapия, е един от основните изводи от секторния анализ.
Това е поредното проучване на КЗК за сектора на горивата у нас. Преди две години регулаторът се усъмни, че "ЛУКойл България", "Еко България", "Шел България", ОМВ-България, "НИС Петрол" и "Петрол" умишлено държат цените високи. Подозрения имаше и към Българската петролна и газова асоциация и "Ромпетрол България", а отделно "ЛУКойл Нефтохим" бе разследван за монопол. В крайна сметка обаче това не се доказа, а петролните фирми сами предложиха мерки за самоконтрол, с които пазарът на горива да се регулира.
