Разхождайки се из всеки пазар в страната, има 100% вероятност да дочуете следната възмутена реплика от някой по-възрастен купувач: „По наше време зеленчуците и плодовете бяха други”. Под други да се разбира по-качествени – и на вид, и на вкус. Е, тогава и доматите не са били гръцки, и ябълките не са били по над 2 лв. килограма.
Все пак има една група производители, които и днес предпочитат онзи, стария начин на отглеждане на продукти – биоземеделците. Макар управляващите многократно да казваха, че биоземеделието е приоритетен отрасъл (какъвто е на много места в ЕС), изведнъж се оказа, че тази година може да бъде нулева по отношение на субсидии за представителите му. В крайна сметка стана ясно, че пари ще се намерят за хората, които се занимават с дейността от няколко години, но не и за тези около 1000 земеделци, които тази година щяха да кандидатстват за пръв път за подпомагане.
„От 2006 г. всички правителства декларират, че биоземеделието е приоритет. Но декларациите се разминават с фактите. Имаше План за развитие на биологичното земеделие в България през периода 2007 – 2013 г. Но как да стане това без финансиране? Доколкото ми е известно за този план през всичките години са отделени няколко десетки хиляди лева. Това не е приоритетно финансиране”, коментира Милен Стоянов от Българска асоциация „Биопродукти”.
По думите му големите трудности за отрасъла идват не от самото производство, а са от бюрократичен характер. „На сегашният етап не може без допълнително субсидиране, а с изключение на 2012 и 2013 г., все се налага да се борим за нерестриктивна нормативна уредба. И сега не вървят добре нещата с новата Програма за развитие на селските райони (ПСРС). Бюджетът е малък и сямаш никой няма намерение да го увеличи. Така парите най-вероятно ще свършат по средата на периода”, казва още Стоянов.
Именно от „Биопродукти” миналия месец алармираха, че подготвяна промяна на Наредба № 11 от 6 април 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПСРС ще лиши от възможността да кандидатстват за субсудии както пионерите в биоземеделието, които са започнали още преди 5 години с дейността си, така и „младите” биоземеделци, които са се присъединили към отрасъла през 2013 и сега щяха да подадат документи за първи път.
След сигнала дебатите по темата се разгоряха и в крайна сметка се оказа, че „по-старите” в бранша ще могат да кандидатстват за финансова помощ. Actualno.com потърси Министерството на земеделието и храните за коментар и ето какво обясниха оттам: „Ще бъде променена Наредба № 11 за прилагане на мярка 214. С изменението се цели тези земеделски стопани, за които 2013 г. е била пета последна година от поетия от тях агроекологичен ангажимент, той да бъде удължен с една година. По този начин ще се създаде възможност за тези стопани да получат компенсаторни плащания за извършваните от тях агроекологични дейности за още една година, до стартирането на новата Програма за развитие на селските райони (ПРСР) през 2015 г.
За земеделските стопани, за които 2013 г. е била последна, 5-та година от поетия от тях агроекологичен ангажимент, ще се предостави възможност през кампания 2014 да подадат заявления за плащане и реално, поетия от тях ангажимент да бъде удължен с още една година. Предлаганото изменение касае около 270 земеделски стопани. През 2015 година официално ще навлезем в новия програмен период и всеки един земеделски стопанин ще може да кандидатства по новите мерки. Тоест ще се поемат изцяло нови ангажименти, които ще са по новата ПРСР 2014-2020.”
От министерството обаче не отговориха на въпросите защо се получи така, че новите в бранша бяха пренебрегнати и дали биоземеделието все пак ще бъде приоритетен отрасъл за властта.
Проблемите на биопроизводството
Ние срещаме трудности, които касаят и други земеделци, споделя Милен Стоянов. Пример е проблемът с работната ръка. В земеделието има нужда от много работници за кратък период от време. Наемат се предимно роми, които обаче взимат социални помощи и не искат да подписват трудови договори, защото помощите спират след изтичането им. Съответно работодателят има два варианта – да наема без трудов договор, при което го грози глоба от 5000 лв. или да не наемат хора, което значи да не произвеждат. Проблем е и поливната вода. Язовирите се ползват за нуждите на енергетиката, но не и за поливане в земеделието. Много от реките не са достатъчно пълноводни. Поливната вода е скъпа, а би трябвало да е безплатна.
„От 2010 г. всички земеделски производители са изключени от програмите на социалното министерство и не могат да кандидатстват за зелените работни места под предлог, че получават пари от ЕС. Това не е основателно”, заявява Стоянов.
А как е в Европа? Няма страни-членки на ЕС, в които годината ще е нулева за биопроизводителите. Някъде средствата ще дойдат от националните бюджети, някъде – от ПСРС. Във Франция например дори увеличиха средствата. Да се надяваме, че България в някакъв момент също ще престане да бъде изключението от правилото. И че приоритетите вече няма да са такива само на думи.
