Не би трябвало да има промяна в цените на плодовете и зеленчуците за празниците. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ Мариана Милтенова, председател на УС на Национален съюз на градинарите.
"Вече полско производство няма, произвеждат се оранжерийни продукти. В България малко оранжерии произвеждат домати в този период от време. Енергийните ресурси са много скъпи. Залага се предимно на краставици, зелени салати и на други продукти", обясни Мариана Милтенова.
"Не мога да кажа по отношение на разликите в цените на българските и вносните продукти. Има българския круши, които са много по-евтини много по-качествени от вносните от чужбина. Част от вносните може да изглеждат по-красиви, а някои дори и не са по-красиви, но така или иначе в супермаркетите преобладават вносните плодове и зеленчуци. Потребителите купуват това, което има, освен ако не отиде на фермерски пазар", коментира тя.
"Благодарение на фермерските пазари, които се организират, българските производители успяват да предложат продукцията си. Според моите наблюдения българските плодове и зеленчуци са малко по-скъпи от тези в супермаркетните вериги. Така потребителите предпочитат да купуват от тях", поясни Мариана Милтенова.
"Чувала съм коментари, че продуктите на фермерските пазари са много по-вкусни, но това е въпрос на възможности и предпочитания. Освен това фермерски пазари няма всеки ден и навсякъде в страната, има на определени места и в определени периоди. Това е една малка възможност за родния производител да достигне до българския потребител“, допълни тя.
"Понякога условията на супермаркетните вериги са такива, че нашите производители не винаги успяват да им отговорят. По отношение на количества, опаковки, охлаждане, част на доставка в точно определен период", каза още Милтенова.
Според анализа, въпреки сравнително благоприятната тенденция на сектора, производството на плодове и зеленчуци бележи силен спад в последните 5-7 години. Двете направления общо формират едва около 20% от общото производство в Сектор „Селско стопанство“, допълни още експертът.
"В план, одобрен от земеделския министър Румен Порожанов, който е представен и одобрен в ЕК, има глава, която дава анализ на Сектор „Плодове и зеленчуци“. Там много точно и конкретно е записано, че на практика има много точна и ясна тенденция на спад на производството на плодове и зеленчуци", посочи тя.
"В началото на периода спадът е около 7%, а в края спадът е три пъти по-голям. През периода 2006-2010 е налице слаба тенденция на изразен спад, като обемът намалява почти 2 пъти за този период. Същата е тенденцията и за Сектор „Зеленчукопроизводство“, за 5 години делът му в общата селскостопанска продукция намалява 3 пъти. Налице е устойчива тенденция", обясни Мариана Милтенова и допълни, че причина за това е политиката.
"Става въпрос за политиката в последните 15-20 години, особено след 2007 година. Тя е абсолютно неблагоприятна за Сектор "Плодове и зеленчуци", заяви тя.
По думите ѝ има и нерегламентиран внос, който преминава през границата ни, а високото ДДС от 20% буквално е причината за този внос. Ако не беше този висок % ДДС нямаше да има такъв голям интерес да се вкарва нерегламентирана продукция, на която не се начислява ДДС.
"Нашите продукти стават неконкурентноспособни от тези, които влизат по тези канали. Супермаркетните вериги естествено предпочитат да работят с големи доставчици, които внасят продукцията от ЕС. Тази продукция също пристига без ДДС", посочи тя.
"Промяната в политиката може да доведе до това децата ни и възрастните хора да консумират хубава, здравословна българска продукция. Да не се купуват вносните продукти, които не се знае с какво са обработени. Те пътуват хиляди километри, създават се допълнително парникови газове“, обясни Мариана Милтенова.
"Препаратите, с които се третират са различни. Наскоро колеги ми казваха, че имало препарати, които не били толкова опасни. Така или иначе вносните плодове и зеленчуци се обработват и третират, за да удължи срокът им на трайност", поясни тя.
"Някои от тях се берат напълно зелени, като доматите напр. Докато дойдат се пакетират и охлаждат, за да зреят. Разбирате каква е разликата в зреенето, в постигането на пълна зрялост под слънцето на полето и зреенето в камиона", посочи Мариана Милтенова.
"Както и да се коментират нещата, те не са в полза на качеството, хранителната стойност и запазването на витаминния състав на продуктите, които идват от 3-4 хил. км, за сметка на тези, които пътуват 100-200 км тук", каза още тя.
