Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Ден след енергийното писмо от Юнкер, Борисов и Путин обсъждат енергетика по телефона*

05 август 2016, 16:00 часа • 4225 прочитания

Руският президент Владимир Путин е разговарял по телефона с българския премиер Бойко Борисов. Двамата са обсъдили съвместните проекти в сферата на енергетиката. Това съобщиха от пресслужбата на Кремъл.

„На 5 август 2016 г. по инициатива на българската страна се състоя телефонен разговор между президента Владимир Путин и българския министър-председател Бойко Борисов. Бяха обсъдени актуални въпроси на двустранното сътрудничество с акцент върху реализацията на съвместните енергийни проекти“, се казва в съобщението.

По време на разговора е било договорено да се активизира сътрудничеството в рамките на Руско-българската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество.

По-късно* правителствената пресслужба оповести следното за разговора: "Министър-председателят (бел. ред. - Бойко Борисов) и президентът (бел. ред. - Владимир Путин) проведоха телефонен разговор по инициатива на премиера Борисов ден след получения отговор от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер по поставените от българското правителство въпроси, отнасящи се до реализацията на различни енергийни проекти като газоразпределителния център „Балкан”, „Южен поток“, „Бургас-Александруполис”, ядрена енергетика. Премиерът Борисов подчерта, че и към момента на пристанищата в Бургас и Варна се съхраняват тръби, предназначени за изграждане на проекта „Южен поток“.

Конкретика?

Actualno.com припомня, че разговорът Путин-Борисов се състоя само ден, след като българският премиер получи писмо от председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. В него се говори преди всичко за енергетиката и се засягат въпросите за доставката на природен газ и възможностите България да построи нова ядрена мощност.

По отношение на природния газ в писмото е написано следното: „Взети заедно, всички тези постижения маркират важни стъпки към концепцията за газов хъб „Балкан”, по която Еврокомисията продължава да работи много усърдно и която би могла да включи и новата мрежа за доставки на газ от Русия по начин, който е изцяло в съответствие с правилата на Евросъюза. В тази връзка, с помощта на Еврокомисията българското правителство организира кръгла маса на заинтересовани/инвеститори във Варна на 5-6 септември 2016 г. Това ще бъде възможност за нас да подновим подкрепата си за този проект и да се насочим към много въпроси, които ти подчертаваш в писмото си.”

Малко по-надолу в него се говори и за развитието на ядрената енергетика в България: „Относно въпросите от областта на ядрената енергетика, които посочваш в писмото си, бих искал да подчертая, че Еврокомисията напълно зачита правото на България да определя своя енергиен микс. Ако България реши да изгради нов реактор, тя трябва да уведоми Еврокомисията за такъв инвестиционен проект по силата на чл. 41 на Договора за Евратом.

От писмото не става ясно какво точно е било питането на Борисов за ядрената енергетика, но най-вероятно става въпрос за загубеното от България дело за АЕЦ "Белене". След срещата на Европейския съвет в края на юни българският премиер буквално каза следното по въпроса (бел. ред. - запазен е точният изказ на министър-председателя):

"Когато обаче имаме сега реактори да спазаряваме (бел. ред. - за АЕЦ "Белене") и да видим какво ще правим по тая тема, щото ако съумеем да го продадем при добри условия – добре (бел. ред – Борисов се сеща, че изцяло направен от "Атомстройекспорт" за "Белене" е само един реактор). Ама ако предложат условия като както навремето продадоха старите реактори ако си спомняте за 90 млн. долара (бел. ред. - "Атомстройекспорт" ни осъди за 620 млн. евро), тогава ще ли ни е изгодно това? Тогава няма ли пак да сложим дебата като сме платили толкова пари дали да не го строиме? С една дума очакваме и от политическата класа, и от Русия ... Казал съм на Теменужка Петкова и Томислав Дончев да напишат писмо до Брюксел, да ги уведомят, че в следствие на санкциите и всичко останало вече сме осъдени, за да платим това оборудване, което беше с разрешение от Европейската комисия. Политически всеки може да се опита да си изкара дивиденти – я си представете с 1,1 млрд. (бел. ред. - лева) колко може да се построи в Северозапада, а да ги хвърлим така в гьола ...", каза още тогава Борисов.

Енергетика в регионален към глобален аспект

През годините Русия и България работеха по три големи енергийни проекта - АЕЦ "Белене", газопровода "Южен поток" и петролопровода Бургас-Александруполис. Нито един от тях не беше завършен.

Actualno.com припомня и че преди броени дни гръцкият премиер Алексис Ципрас бе на посещение у нас. Бойко Борисов и гръцкият му колега тогава обсъдиха актуални въпроси, свързани с политическата ситуация в региона. Бе повдигната и темата за енергийните проекти между България и Гърция.

Тогава Ципрас заяви, че в Гърция вече се преразглежда и проекта Бургас-Александруполис със създаването на един хъб. "По време на срещата обсъдихме Александруполис да бъде развито като търговско пристанище и да бъде свързано с пристанище Бургас – като обединим двете пристанища с бърза ж. п. линия, която да свърже двете морета Черно и Егейско морета", каза Ципрас, цитиран от БГНЕС.

От своя страна Борисов заяви, че Александруполис става много важен център за Гърция и трябва "да вържем двете морета" По думите му "това би било много добър пример за добросъседство и стокообмен. При добра комбинирана политика газа, който може да идва през България, Гърция не е изключена, а обратното, ще бъде транзитна страна. Съответно през интерконектора ще им помагаме, ако коридорите се развият в друга посока също да имат капацитет така, че и двете държави да са защитени, че няма да бъдат обиколени от тази сфера”.

Преди няколко месеца, когато Владимир Путин гостува в Гърция, бе подписано енергийно споразумение с Hellenic Petroleum. Гръцкият нефтен и газов холдинг има бизнес и у нас.

През 2008 г. беше подписано междуправителствено споразумение за реализацията на проекта за петролопровод Бургас-Александруполис, в който Русия получава 51%, а България и Гърция по 24,5%. Общата дължина на тръбата бе около 300 км. Проектът трябваше да намали натоварването на турските проливи Босфор и Дарданели, през които руският и казахски петрол се доставят на световните пазари. Тръбата, получила названието православния петролопровод заради състава на своите участници, беше първият голям руско-български енергиен проект, който беше спрян.

В регионален аспект Бургас - Александруполис винаги е бил използван като конрапункт на петролопровода Баку - Джейхан, който свързва Азербайджан, Грузия и Турция. Турско-азерският петролопровод обаче е действащ, докато руско-българо-гръцкият засега си остава в сферата на вероятностите.

Междувременно турския президент Реджеп Ердоган се очаква да пристигне на посещение в Санкт Петербург на 9 август. Там той ще се срещне с Владимир Путин. Стана ясно и че държавният секретар на САЩ Джон Кери ще посети Турция на 24 август. Това потвърди турският външен министър Мевлют Чавушоглу.

Снимка: Архив

Румен Скрински
Румен Скрински Отговорен редактор
Новините днес