2014 година бе ключова година за съдбата на проекта „Южен поток”. Градежът на газопровода бе съпътстван от забрани, скандали, ултиматуми. В България, Русия и Европа май не остана експерт или политик, който да не е коментирал ползите и негативите от него. Нашата страна се оказа между чука и наковалнята и дори директно бе обвинена от руския президент Владимир Путин за блокирането на „Южен поток”. А бъдещето на проекта остава неясно, макар уж да е ясно спирането му.
Още в началото на 2014 Европейската комисия започна проверки дали България е нарушила европейското законодателство при обявения в края на 2013 година търг за изграждане на „Южен поток”. Това стресна тогавашния кабинет и премиерът Пламен Орешарски побърза да заяви, че се спазват всички европейски изисквания, свързани с проекта. От своя страна еврокомисарят с ресор „Енергетика” Гюнтер Йотингер уточни, че ЕК няма намерение да приспособява третия енергиен пакет към междуправителствените споразумения за "Южен поток", сключени между Русия и шест страни от Евросъюза. От руска страна също бяха категорични, че споразуменията няма да се отменят или преразглеждат.
През февруари Министерството на околната среда и водите официално одобри екооценката за морската част на газопровода, въпреки множеството притеснения и протести от страна на варненци, според които строежът ще навреди на природата.
Първата „бомба” избухна в началото на март - ЕС обяви, че спира за неопределено време преговорите за „Южен поток”. Причината бяха обтегнатите отношения с Русия по повод конфликта в Украйна. Министърът на енергетиката от кабинета „Орешарски” Драгомир Стойнев тогава упорито твърдеше, че става въпрос само за отлагане, не и за прекратяване за проекта. България обаче бе взета на мушка от Еврокомисията заради готвени промени в енергийния закон, целящи да изключат българската част на „Южен поток” от европейското законодателство. Със специално писмо ЕК поиска обяснение за измененията. Обяснението на Стойнев се състоеше в нова порция убеждения, че ние не нарушаваме никакви европейски норми.
През април ЕС прие резолюция, в която се заявяваше, че „Южен поток” трябва да бъде спрян и да се потърсят други източници на газови доставки за Европа. Тази резолюция обаче бе незаконодателна т.е имаше по-скоро препоръчителен характер. Русия не се трогна и подчерта, че работата по проекта продължава, макар ЕС да демонстрираше, че за него тя вече не е приоритет. Властите у нас обаче продължаваха да твърдят, че ще направят всичко възможно за реализацията на газопровода. Те се оказаха „изгубени в превода” с европейските си колеги, като предлагаха коренно различни интерпретации на разговорите си по темата. Драгомир Стойнев дори заяви, че за промените в енергийния закон на ЕС е била подадена невярна информация и че проектът със сигурност ще се осъществи.
Междувременно темата „Южен поток” служеше добре на родните политици в нападките им едни към други. ГЕРБ обвини кабинета „Орешарски” за провала, Бойко Борисов дори обеща референдум за безплатен газ. АБВ пък следваше интересите на лидера си Георги Първанов и усилено лобираше за проекта. Стигна се дори до искане на пореден, четвърти вот на недоверие на правителството. През май в ход вече бе европейското запитване EU Pilot относно подготвяните промени в Закона за енергетиката. В края на същия месец бе избран строителят на българския участък от газопровода – „Стройтрансгаз консорциум”, в състава на който влизаха руската ЗАО "Стройтрансгаз" и „Газпроект Юг“ АД от България. Междувременно Драгомир Стойнев призна, че България ще усети ползите от „Южен поток”, чак когато той достигне 100% от капацитета си, а правителството устоя и на четвъртия вот на недоверие.
В средата на годината Европейската комисия откри наказателна процедура срещу България заради започналото у нас изграждане на отсечката от руския газопровод. Според ЕК при даването на поръчката за строеж е имало нарушения на правилата за възлагане на обществени поръчки. От МИЕ веднага опровергаха обвиненията и заявиха, че изборът на изпълнител за проекта е бил законосъобразен. Американският посланик у нас Марси Рийс пък в прав текст посочи, че компании и личности, които предоставят материална подкрепа на „Стройтрансгаз”, могат да бъдат санкционирани от САЩ. Най-накрая дойде и официалното решение от страна на българските власти – „Южен поток” бе спрян до изясняване на ситуацията с ЕС. По този повод премиерът Орешарски получи много критики, предимно от АБВ, че се е поддал на американския натиск. По-късно бе уточнено, че специално морската част на българската отсечка е спряна заради съдебен иск на неправителствени организации. На 13 юни преговорите между ЕС и Русия за газопровода бяха официално прекратени. Това предизвика директно обвинение от страна на руския президент Путин, че САЩ се опитват да провалят проекта.
В края на юли „Южен поток Транспорт” изготви благоприятна Оценка за въздействие на околната среда за проекта и между другото спомена, че той „временно ще донесе известни икономически ползи”. По-големите скандали обаче предстояха. Появи се информация, че земеделското министерство е продало на компанията „Южен поток България” 360 дка земя в местността с девствена природа Паша дере. Със сделката апетитният терен е попаднал ръцете на чуждестранно лице, тъй като 50% от дружеството се притежава от руския монополист „Газпром“. Така държавата е нарушила мораториума за продажбата на земя на чужденци (той бе обявен за противоконституционен след оспорване от Конституционния съд). След десет дни на недомлъвки, от МЗХ признаха, че са продали земята, но заявиха, че са спазили всички законови изисквания и процедури.
В началото на август Европейският съюз откри първия етап от наказателната процедура срещу България. Междувременно у нас на власт дойде служебното правителство и се изправи пред тежко наследство, оставено от кабинета „Орешарски”. Оказа се, че дотогавашният регионален министър Десислава Терзиева е подписала разрешение за строежа на уж спрения „Южен поток” в местността Паша дере. Скоро след това стана ясно, че на всичкото отгоре правителството на Орешарски е одобрило Подробен устройствен план (ПУП) на газопровода в България. В опит да овладее ситуацията, служебният енергиен министър Васил Щонов изрично нареди на Българския енергиен холдинг (БЕХ) да преустанови всички действия по "Южен поток", докато проектът не отговори на законовите изисквания на ЕК. Това обаче не попречи ден след заповедта капиталът на „Южен поток България” да бъде увеличен 25 пъти. Допреди 18 август той бе 15 588 000 лева, а от 18-ти - 397 606 000 лева. Според МИЕ увеличението е станало след единодушно решение както на "Газпром", така и на БЕХ. От министерството излязоха с гневна позиция и холдингът би отбой. Той съобщи, че е предприел мерки за замразяването на проекта.
През септември Европейският парламент за пореден път излезе с препоръка за окончателно спиране на изграждането на газопровода. Не след дълго ръководството на компанията „Южен поток България” бе сменено – на мястото на дотогавашния изпълнителен директор Владимир Инков застана бившият шеф на държавната "Булгаргаз" Димитър Гогов. А из Европа настроенията бяха разнообразни - Италия обяви, че газопроводът вече не й е приоритет, а Унгария – че ще го строи въпреки САЩ и ЕС. И в България се прокрадна известен оптимизъм, дори бе съобщено, че строежът на морската част ще започне през декември.
Декември обаче донесе друго – удар с мокър парцал от руска страна. По време на посещение в Турция руският президент Владимир Путин обяви, че „Южен поток” ще бъде спрян и че виновна за това е България, която трябва да си търси компенсации от ЕС. Русия пък ще строи тръбопровод до Турция. Изненадата сред българските (а и не само) политици и експерти беше голяма. Лица от политическата сцена започнаха да редят жалейки и да се чудят какво да се прави. Председателят на БСП Михаил Миков направо се замоли премиерът Бойко Борисов да вземе мерки, други обвиниха директно Еврокомисията за провала на проекта. От там пък заявиха, че няма основание България да бъде компенсирана.
Третият за годината министър на икономиката Божидар Лукарски призна, че вече трудно може да се говори за реализация на „Южен поток” и че загубите за страната ни ще са значителни. Шефът му Бойко Борисов пък заяви, че не се знае и колко би била печалбата и се зачуди къде са договорите за проекта. Оказа се, че си стоят в БЕХ и в „Южен поток България”. Междувременно бившите министри Драгомир Стойнев и Васил Щонов си прехвърляха топката с обвинения. Стойнев заяви, че с писмото си до „Газпром” Щонов е предопределил спирането на проекта. Според Щонов пък отвърна, че Стойнев не си е свършил работата както трябва.
Европейският съюз все пак изрази солидарност със страната ни заради това, че бе посочена с пръст от Русия. „Цяла Европа стои зад България, ние не сме само наблюдател”, заяви председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер. Кабинетът най-сетне успя да види документите за „Южен поток”. Оказа се, че сред тях не фигурира и не е подписан дългосрочен газотранспортен договор. Няма и завършен финансов модел. Двата документа са пряко свързани с изясняване на ползите за държавата ни от изграждане на газопровода на българска територия.
Няколко дни по-късно руският министър-председател Дмитрий Медведев призна, че проблемът с тръбата не опира само до България, като допълни, че членките на ЕС могат да се включат към новия руски газов проект през Турция, ако желаят. На 11 декември Русия официално уведоми ЕС, че се отказва от „Южен поток”. В България пък се заобсъжда друга идея – за изграждане на газов хъб при Варна. Писмо с предложението бе изпратено до енергийния еврокомисар Марош Шевчович.
След скорошното посещение на Борисов в Брюксел бе обявено, че България ще издаде необходимите разрешителни за „Южен поток” и ще продължи подготвителните дейности по реализацията на проекта. Страната трябва да изпълнява междуправителственото споразумение, за да не бъде санкционирана, гласи нареждането от страна на Брюксел. Но на 29 декември "Газпром" изкупи дяловете на всички останали компании в "Южен поток Транспорт" и на практика показа, че проектът действително е прекратен.
Какво ще се случи през 2015 г. с проекта „Южен поток”? Трудно е да се предскаже, предвид динамичната политическа и икономическа ситуация у нас и в Европа. Но продължение на темата със сигурност предстои.
