България настоява пред Европейската комисия за промени в заложените емисионни нива на серен диоксид, азотни оксиди и живак, или за отделни стойности, които да важат за нашата страна.
Тази позиция са защитили експерти от министерствата на енергетиката, на околната среда и водите и на икономиката на срещи в Брюксел за разясняване на тежките последици за България от готвените промени в Референтния документ за най-добри налични техники за електроцентралите на въглища, съобщи пресслужбата на Министерството на енергетиката.
Документът засяга електроцентралите с входяща мощност над 50 мегавата. Предвидени са много по-високи от съществуващите рестриктивни равнища за емисии азотни оксиди и серен диоксид, изпускани в атмосферата, както и ограничения за живака.
Интересното в случая е, че ЕК вече позволи съществуващите вече в България големи горивни инсталации да продължат работата си при сега действащото екологично законодателство.
На срещите експертите са защитили позицията, че затягането на правилата в европейски мащаб ще доведе до необходимостта от нови инвестиции и поскъпване на тока с 27%, са изчислили в държавната ТЕЦ "Марица изток 2", която е най-голямата въглищна централа в България.
Според Министерството на енергетиката от новите екологични мерки всяка година въгледобивът и деветте най-големи електроенергийни предприятия, които ползват лигнити от източномаришкия басейн, ще реализират загуби за над 612 млн. лв.
Опасенията на българското правителство са, че промените ще засегнат целия енергиен сектор в страната, минният бранш и свързаните с тях индустрии. От износител на ток България рискува да се превърне във вносител, при това от съседни държави, които не са членове на ЕС и нямат задължения да изпълняват новите екологични норми.
В добива на въглища и производството на електроенергия са ангажирани пряко около 12 хил. души, а заедно със свързаните дейности – около 150 хиляди. Евентуалното преустановяване на работата на топлоелектрическите централи ще доведе до директна загуба на хиляди работни места, необходимост от допълнителни социални разходи за страната, както и загуби за бюджета от преки и косвени данъци, е българската позиция, представена в Брюксел.
