Вниманието сега трябва да бъде насочено към стабилността на здравната система. „Притеснява ме дали има капацитета да издържи притока от болни. Затова са наложени тези по-строги мерки. Италианската здравна система, която беше един от примерите в Европа, рухна, защото допуснаха грешката да олекотят мерките. Тук говорим за инфраструктура, отделения, човешки ресурси и тяхната защита с предпазни средства. Да не се наложи после лекари да лекуват лекари вместо пациенти“. Това коментира пред БГНЕС здравният икономист от Експертен клуб за икономика и политика Аркади Шарков.
По отношение на финансовата страна, правителството отдели ресурс за борбата с коронавируса. Въпросът е откъде идват парите за лечението на самите пациенти. Към момента идват от НЗОК, което не е добра идея. Касата не е създадена да работи в такива тежки епидемиологични условия. По-скоро трябва да идват от централно финансиране през Министерство на здравеопазването като мярка срещу развитие на самата епидемия, смята здравният експерт.
Шарков прогнозира също, че към края на годината ще се наложи актуализация както на бюджета на НЗОК, така и на НОИ. „В момента са спрени всички планови операции, може би при актуализирането на бюджета парите за тази цел ще бъдат пренасочени към по-нужни пера“, смята той.
Колко легла за болни от коронавирус са приготвени извън София?
Като позитивен елемент експертът посочва желанието и готовността на частните болници да помагат в извънредното положение. Не на последни място Шарков смята, че трябва да се мисли какво ще се прави с общинските и държавните болници и дали има реален капацитет да приемат такива пациенти.
Ще фалират ли поликлиники заради коронавируса?
Друга негова препоръка е да се работи по електронизацията на системата.“За да не се налага в бъдеще да се изпращат по аналогов път нови списъци в екселски таблици към МЗ и НЗОК и да не се налага хората да звънят на личния си лекар за рецепти, защото не могат да го посетят, трябва да бъде въведена Национална здравна информационна система. Хубаво е тя да бъде въведена до края на годината, за да се улесни и комуникационния процес между всички структури в системата на здравеопазването“, заяви Аркади Шарков.
Здравните мерки към момента, зададени от кризисния щаб, са достатъчни. Хората малко или много усетиха нуждата да се пазят един-друг, коментира още той.
„Всичко зависи от дисциплината в обществото, за да не се налагат и по-крути мерки и влизане под пълна карантина“, добави той.
В интервю за Actualno.cоm д-р Даниела Дариткова заяви, че България е сред отличниците в битката с коронавируса. Според нея далеч по-богати държави, с по-стабилни здравни системи са се оказало в положение да не могат да се справят, защото са забавили първоначалните противоепидемични мерки. "Идеята на ограничителните мерки е да не се натовари здравната система за кратък период от време с тежко болни пациенти, за да може адекватно да се помага на хората. Никоя здравна система, какъвто и капацитет да има, не може да се справи с такова предизвикателство. Страшните данни от Италия, а вече и от Испания, за съжаление, са урок за всички."
Броят на заразените с коронавирус у нас е 243 души, от тях 3 са починали. Оперативният щаб ще предложи на здравния министър да удължи срока на противоепидемичните мерки до 12 април.
На 11 март Световната здравна организация обяви пандемия от коронавирус. По последни данни на СЗО заразените в цял свят са над 414 хиляди души, а над 18 хиляди са починалите.
НА ЖИВО: Последна информация и всичко за коронавируса, 26 март
