В Африка живеят над един милиард души, като се очаква континентът да е отговорен за над половината от световния прираст на населението до 2050 година. Според резолюцията на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно нова стратегия "ЕС – Африка: партньорство за устойчиво и приобщаващо развитие", 10-те най-бързо развиващи се икономики в света се намират именно в Африка.
Този бърз преход отправя големи предизвикателства, но също така предлага големи награди за страните, готови да рискуват милиарди в изграждането на инфраструктура. Към този момент никоя страна не е отговорила на призива на континента така, както Китай. Същевременно Forbes прогнозира, че континентът е напът да се превърне в икономика на стойност над 5 трлн. долара.
Още през 2013 г. Китай изпревари САЩ като най-големият пряк инвеститор на континента по отношение на потоците на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), според доклада Swiss-African Bussiness Relations Status Quo 2021. През последното десетилетие в резултат на китайски инвестиции в Африка, средногодишно биват разкривани над 18 000 работни места, което прави страната лидер в това отношение, изпреварвайки САЩ, става ясно от доклада.
Според данни на Министерството на търговията на Китайската народна република, китайските частни предприятия съставляват 90% от общия брой китайски предприятия, инвестиращи директно в Африка, и 70% от общите преки инвестиции на Китай в Африка. Но държавните китайски дружества са тези, които инвестират в мащабни проекти, особено в инфраструктура, енергия и ресурси.
Африка се нуждае от чуждестранни инвестиции, за да разгърне инфраструктурния си потенциал и Китай знае това;
Източник: iStock
Министерство на търговията на КНР още посочва, че от 2010 г. насам една трета от мрежовата и енергийната инфраструктура в Африка е изградена от китайски компании. Чрез инвестиции от китайски държавни предприятия, Китай се превърна и в най-важния инвестиционен партньор на континента в енергийната инфраструктура.
Възходът на Китай като икономическа сила в Африка лежи на концепцията за "помощ". Инвестициите на Китай обаче не съответстват на идеята за "помощ" в истинския смисъл на думата. Тези проекти обикновено са под формата на експортни кредити, военна помощ или обезпечени със стоки заеми (с примамливи условия за опрощаване). Икономическото ангажиране с Китай води до по-голямо ниво на политическо съгласуване между втората най-голяма икономика в света и африканските страни.
По същество инвестициите на Китай в Африка гарантират, че лесно ще се постигне глобален консенсус около китайските интереси. Тъй като африканските държави са по-зависими от икономическа ангажираност, тяхната готовност да се задължат според желанията на Китай, особено по отношение на международните въпроси, се засилва поради неспособността им да съществуват без външна икономическа намеса, сочи доклад на американския Институт за изследвания на външната политика.
Защо китайските частни компании инвестират в Африка?
Китайската финансова медия Sina Finance Global посочва няколко важни причини.
Демографски проблеми
Населението на Китай застарява. До 2050 г. се очаква средната възраст в Китай да достигне 51 години, в сравнение с 43 г. в САЩ и 47 г. в ЕС. До 2060 г. една трета от китайските граждани ще бъдат на възраст над 65 години, което ще направи Китай една от най-старите страни в света. В Африка се наблюдават обратните тенденции. До 2034 г. се очаква работната сила на континента да надхвърли тази на Китай и Индия, взети заедно, тъй като до 2050 г. населението на Китай ще падне под 1 милиард. Според тези цифри младата работна сила в Африка е точно това, от което се нуждаят днес предприятията в Китай.
Китай вече не е евтин пазар на труда
През 2020 г. БВП на глава от населението на Китай достигна 11 000 долара. Според Световната банка, Китай скоро ще влезе в групата на страните с високи доходи на глава от населението, следователно цената на труда само ще се увеличава. За сравнение, БВП на глава от населението на страните от Субсахарна Африка е 1500 щатски долара през 2021 г., което се равнява на под 1/7 от БВП на глава от населението на Китай.
Тенденцията е производствени компании да продължат да преместват производствените линии в държавите част от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) и Африка.
Китай се превърна от дългогодишна селскостопанска сила в страна на вноса
Бързата урбанизация на Китай води до ерозии на плодородната земеделска земя. Очаква се до 2030 г. населението със средни доходи да нарасне от 400 млн. на 800 млн., а задоволяването на структурните селскостопански нужди на Китай да се превърна във важен въпрос от национална величина.
Китай внася всички видове африкански селскостопански продукти, от зърнени храни, тръстикова захар до морски дарове и червено вино. Тъй като геополитическото напрежение между САЩ и Китай се засилва, Китай трябва да премести части от своите селскостопански промишлени и търговски вериги извън САЩ. Селскостопанската търговия на Африка с Китай и инвестициите в селскостопански технологии на Китай в Африка отговарят на нуждите на далекоизточния пазар.
Китай се трансформира от световната фабрика към световен потребителски пазар
Само чрез разширяване на производствения капацитет от страна на предлагането в Африка може да бъде задоволено огромното пазарно търсене на Китай. От 2000 г. насам търговията между Китай и Африка нарасна 20 пъти, а преките китайски чуждестранни инвестиции в Африка са нараснали 100 пъти, за да отговорят на нарастващото китайско потребителско търсене, китайските компании трябва да инвестират в африканската промишлена верига, за да увеличат производството и ефективността.
Африка е бързо развиващ се потребителски пазар
Възходът на средната класа в Африка ще доведе до поредица от потребителски изисквания, като нарастващо търсене на енергия, потребление, образование, развлечения, финанси и здраве. Китайските частни компании навлизат в тези области, като същевременно внасят в Африка и Китай модел на цифрова икономика и технологични платформи, посочва Sina Finance.
Автор: Ивана Маринова
Още: Руската икономика напуска Европа, търговското сътрудничество с Китай е основен приоритет
Как Китай оценява икономическия удар от COVID кризата в страната?
