Фалитът на САЩ е просто немислим, но дори заобиколните пътища за избягването му са изпълнени с рискове, пише The Economist. Те ще покажат, че политическата основа на американската икономика е разклатена и това е сигнал за събуждане за пазарите. Следователно Вашингтон ще трябва твърдо да икономисва.
Когато сте взети от слабата страна, обикновено няма трилиони залози в тази игра. Но в Америка е обичайно републиканците в Конгреса да се сблъскват с президент демократ за тавана на дълга. Периодично законово се вдига летвата на външния дълг, но всеки път ситуацията е в задънена улица. Без двупартийно споразумение за повишаване на тавана на дълга, Америка ще бъде в неизследвана и опасна територия, изправена пред безсмислен фалит.
На 19 януари министърът на финансите Джанет Йелън обяви, че страната е достигнала таван на дълга от 31,381 трилиона долара и че е започнала да предприема "извънредни мерки" за запазване на парите, включително счетоводни трикове като отлагане на инвестициите за пенсионни фондове. Тези мерки ви позволяват да забавите времето "H" за няколко месеца и вече са се превърнали в навик.
За последен път всичко висеше на косъм през 2011 г. при Барак Обама и тогавашния му заместник Джо Байдън. Тогава проблемът беше решен само няколко дни преди крайния срок - това изплаши фондовите пазари, а една рейтингова агенция дори понижи кредитоспособността на федералното правителство. Безизходицата през 2023 г. рискува да завърши със същата караница, допълва изданието.
Републиканците наскоро спечелиха мнозинство в Камарата на представителите и заявиха, че няма да се примирят с необузданите разходи, а също така обещаха да се борят с тях. Но такова дълбоко безпокойство ги обзема само понякога. При Доналд Тръмп таванът на дълга, подкрепян от републиканците, безопасно се утрои, а самият дълг се увеличи с 8 трилиона долара (от които 3,2 трилиона долара бяха непредвидени разходи поради пандемията от коронавирус). Тази стъпка обаче не предизвика много спорове и Белият дом очаква същото и този път. „Повишаването на тавана на дълга или не, изобщо не е тема за преговори, а пряка отговорност на нашата страна и нейните лидери, за да се предотврати икономически хаос“, каза говорителката на Байдън на 20 януари. Още: Анализ: Конфликтът между големите сили е заплаха за долара
Но не всичко е толкова просто. Малко вероятно е републиканците да отслабят натиска върху Байдън. Кевин Маккарти, който седна наполовина в стола на председателя на Камарата на представителите, обеща на непримиримите радикали редица отстъпки - включително най-драстичните мерки за тавана на дълга. В замяна на повишаването му Маккарти обеща да намали разходите и да доведе страната до балансиран бюджет през следващото десетилетие. Според условията на сделката той дори позволи парламентарна маневра, която да доведе до оставката му. Далеч не е сигурно, че Маккарти ще спази обещанията си, като в такъв случай собствената му партия може да поиска оставката му до една година.
Следователно финансисти, адвокати и служители вече са се замислили за немислимото. Планирането за извънредни ситуации предполага, че суверенният фалит ще доведе до катастрофа: облигациите ще се сринат, цените на кредитите ще скочат до небето, икономическият растеж ще спадне и статутът на долара като доминираща световна валута ще бъде разклатен. Затова се обмислят всички начини как да се избегнат тези проблеми. Уви, проблемът е, че самите маневри за избягване имат сериозни недостатъци и в най-лошия случай изобщо не са осъществими.
Да започнем с най-абсурдното предложение. По закон на Министерството на финансите е разрешено да сече платинени монети от всякаква деноминация за възпоменателни цели. Едно предложение (може би шега) е просто да се изсече платинена монета от $1 трилион и да се постави във Федералния резерв. Тогава ФР ще предостави на Министерството на финансите заем, който ще може да реши собствените си дела, без да мисли за тавана, и американците ще живеят щастливо както досега. Движението #MintTheCoin направи заглавия в социалните медии, с които спечели дори подкрепа от лявото крило на Демократическата партия. Но по-сериозни мислители, включително самата Джанет Йелън, го отхвърлиха като измама и рекламен трик поради обезпокоителните икономически последици.
В крайна сметка това би означавало монетизиране на дълга: ФР ще финансира директно правителството. И какво ще попречи на бъдещите администрации да секат още повече монети, за да плащат за много обичайни разходи, независимо дали става въпрос за разпределение на пари или намаляване на данъци? Това си е чисто данъчно безразсъдство и рецепта за необуздана инфлация. Още: Западните компании масово остават в Русия гласи швейцарско проучване, оспорено от Йейлския университет
Второто предложение изглежда също толкова безумно: Министерството на финансите ще емитира облигации със свръхвисока лихва. Тъй като само номиналната стойност на облигациите се взема предвид при изчисляването на тавана на дълга, Министерството на финансите теоретично би могло да продаде едногодишни облигации на стойност 1 милиард долара при 105% лихвен процент, два пъти по-висок от номиналната стойност (с реален пазарен процент по-близо до 5 %). Това ще набере финансиране за 2 милиарда долара, увеличавайки публичния дълг "само" с един милиард.
Въпреки цялата им хитрост, подобни машинации предполагат, че политическата основа на американската икономика е нестабилна и за пазарите това е сигнал за събуждане.
Последното от предложените решения изглежда най-формално. Някои смятат, че изходът от задънената улица се крие в 14-ата поправка на конституцията, която често се забравя. В нея се казва, че легитимността на държавния дълг на САЩ "е извън съмнение". Изводът не е по-прост: Министерството на финансите има право да емитира облигации въпреки тавана на дълга.
Противниците със сигурност ще спорят и в крайна сметка делото ще стигне до Върховния съд. Дамоклевият меч ще виси над главите на деветимата съдии. Неблагоприятно решение ще означава, че всички облигации, които нарушават тавана на дълга, ще бъдат обявени за невалидни, което означава, че Министерството на финансите ще загуби кредит и ще затъне в огромен съдебен процес с инвеститори, чиито инвестиции са се превърнали в безполезни парчета хартия.
Инвеститорите биха били ужасени само от намек за подобен сценарий. Същото важи и за платинените монети и облигациите с висока лихва: съмненията относно тяхната законност поставят под въпрос ефективността им. „Нито една от тези идеи няма да генерира достатъчно доверие, за да успокои пазарите“, каза Мая Макгинис, анализатор от Комитета за отговорен федерален бюджет. „Ако имаха някаква жизнеспособност, щяхме да ги използваме още през 2011 г.“, каза Рохит Кумар от голямата счетоводна фирма PWC, който беше помощник на републикански сенатор от десетилетие. Още: В САЩ вече се чудят: Към какво се стремим в Украйна?
Някои са оптимисти, че правителството ще преодолее тавана на дълга по повече или по-малко организиран начин. Министерството на финансите ще даде приоритет на ключови плащания, плащания по облигации и критични програми, за да предотврати фалит на държавата.
Но платежоспособността не е квантова механика за вас: тя не съществува едновременно в две състояния. Чуждите инвеститори все още ще смятат, че Америка вече не спазва задълженията си към собствените си граждани. Пазарите са застрашени от икономически щети: данъчните приходи покриват 80% от държавните разходи. Внезапна загуба на оставащата 1/5 би била равносилна на 5% спад в БВП и би поставила Америка на пътя към съкрушителна рецесия.
Всичко това подсказва, че единственият изход от задънената улица са политическите преговори, колкото и болезнени да са те. Подобряването на финансовата траектория на Америка е невъзможно без преструктуриране на социалните помощи (някои републиканци го искат, но демократите така или иначе никога няма да го направят).
В резултат на това самоналоженият вид строги икономии, който тормозеше администрацията на Обама, може да се върне. Към днешна дата нито една от страните няма стимул да се оттегли. Единственият мотивиращ фактор може да бъде предстоящият пазарен катаклизъм, но в следващите няколко месеца той все още няма да настъпи. Така че слабият трилион продължава.
Превод: Ганчо Каменарски
