Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Скрита национализация: Как руските власти изземват частния бизнес

06 февруари 2024, 13:30 часа • 7600 прочитания

В края на януари Държавната дума прие законопроект за конфискуване на имуществото на осъдените за "фейкове" за руската армия. Докато властите възнамеряват да отнемат собствеността на гражданите, главната прокуратура вече над година отнема в полза на държавата предприятията на руските бизнесмени.

Скритата национализация

От началото на войната в Украйна руските власти все по-често заплашват бизнеса с национализация. Такива заплахи първоначално получиха отиващите си чуждестранни компании, а след това напусналите страната руски бизнесмени. Последваха ги предприятията, които не изпълняват държавни поръчки, т.е. не могат да доставят военна продукция в необходимия срок. През втората година на войната руският диктатор Владимир Путин започна да изземва управлението на големите чуждестранни предприятия.

Още: Украинското разузнаване разкри мощна мрежа руски шпиони в редиците си (СНИМКИ)

Междувременно от своите активи започнаха да се лишават и руските предприемачи и то не само тези, които са заминали в чужбина или са се занимавали с доставки за армията. Макар одържавяването на руската икономика да започна още през 2000 година преди руските власти не взимаха повече от 20 частни компании за година и половина. 

Отнемащият орган

С изземването на активите сега се занимава Главната прокуратура, а в отделни случаи - Федералната антимонополна служба (ФАС). Те подават искове срещу различни руски предприятия и техните акционери в арбитражните съдилища, които винаги са на страната на властите.

По този начин собственост на държавата са станали или скоро ще станат над 20 предприятия, сочи проучване в съдебната база данни, извършено от "Медуза". Предполага се, че исковете за изземване на частни компании може да са повече.

Още: Русия остава без банани заради оръжейна сделка?

Каква е схемата на изземване?

За изземването на активите на руснаците прокуратурата използва най-често три схеми. Най-разпространената от тях е - предявяването на претенции към това как се е случила приватизацията през 90-те години на миналия век. През последната година и половина руските съдилища са разгледали най-малко седем иска, в които прокурорите искат на държавата да се върнат компании, приватизирани преди 25-30 години. Това са една трета от случаите от всички дела за конфискация през последната година и половина. 

Акционерите се опитват да обърнат внимание на давността, но от юридическа гледна точка в този вид дела главната прокуратура се опитва да признае за нищожни сделките, в хода на които частните собственици са придобили активите от държавата. От юридическа гледна точка "потърпевшата страна" в тези дела е Руската федерация, а главната прокуратура представлява интересите й. 

Още: Ексклузивно ВИДЕО показа как украински разузнавачи залавят наемници от "Вагнер" в Судан

Чуждестранни инвеститори

Друг начин да се отнемат активите на руските частни собственици е да бъдат обявени за "чуждестранни инвеститори". Законът за чуждестранните инвестиции действа в Русия от 2008 г. В него са описани правилата за чуждестранните инвеститори, които искат да придобият дял в руските предприятия със "стратегическо значение за осигуряването на отбраната и безопасността на страната".

Ако чуждестранният инвеститор възнамерява да закупи контролиращ дял в такава компания, той трябва да съгласува сделката с правителствена комисия. 

В закона има изключение за сделки, в които руският актив формално преминава под контрола на чуждестранното юридическо лице, но краен бенефициент е руски гражданин. В такива случаи съгласуване с правителството не е необходимо. Независимо от това прокуратурата започна да приравнява към чуждестранните инвеститори действащи руски собственици. Излиза, че те е трябвало да съгласуват покупката на активите си с правителствената комисия, но не са го направили, следователно - активите са придобити в нарушение и трябва да бъдат иззети. Този модел руските власти са използвали в най-малко шест иска към компании и техните акционери през последната година и половина. 

През 2023 г. изискванията към Закона за чуждестранните инвестиции бяха допълнително ожесточени - сега "чуждестранен инвеститор" може да стане и този руски гражданин, който има местожителство в друга държава (или документ, който дава право за постоянно живеене извън Русия). Заради тези нововъведения на прокуратурата и съдилищата ще им е още по-лесно да отнемат активите на руските бизнесмени. 

Още: Сценарий: Путин прехвърля "Искандери" в Калининград с директна заплаха към НАТО

Третата схема

Последната от най-често използваните схеми е изземването на активи от предприемачи, обвинени в корупция или мошеничество. По-рано схемата успешно се използваше от регионалните и федералните прокурори, но през 2023 г. Главната прокуратура започна да я използва особено активно. Повечето от исковете от тази вид са продължение на минали наказателни дела. 

В икономическите дела руските правоохранителни органи са се научили добре да балансират.

Самият Владимир Путин (а след него много други високопоставени чиновници) неведнъж уверяваше, че в Русия няма да има масова национализация на бизнеса или "деприватизация". Но по време на изказването си на Източния икономически форум през септември 2023 г. президентът публично похвали Главната прокуратура за това как "активно работи по отделни направления, по отделни компании". Та нали "в конкретни случаи правоохранителните органи имат право да оценяват това, което се случва в икономиката."

Още: ЕК напомни на Турция, че Путин е с международна заповед за арест

Евгения Чаушева
Евгения Чаушева Отговорен редактор
Новините днес