Финансовата подкрепа от правителствата на развитите страни няма да бъде достатъчна, за да се затвори разликата в обезпечаването на инициативите срещу климатичните промени в развиващите се държави, посочва управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева.
Необходими са повече частни инвестиции, за да могат развиващите се страни да посрещнат техните климатични цели, казва Георгиева пред CNBC.
„Никога няма да я затворим, ако разчитаме на щедростта на богатите страни, защото е твърде голяма, за да бъде затворена с обществени пари”, казва тя пред американската медия по време на Конференцията на ООН за изменение на климата в Шарм ел-Шейх, Египет.
„Така че най-важното тук и през следващите месеци е да работим неуморно за създаване на възможности за частни инвестиции в развиващия се свят.”, казва Георгиева.
Преди срещата, ООН призоваха за „засилване на финансирането и имплементирането на действия”, за да се подпомогне адаптацията на уязвимите страни към климатичната извънредна ситуация.
„Изменението на климата нанася удар след удар по човечеството, както видяхме през 2022”, казва изпълнителният директор на програмата за околната среда на ООН Ингър Андерсен, посочвайки опустошителните наводнения в Пакистан.
България с най-ниски икономически загуби в резултат на климатичните промени в ЕС
Уязвимите и развиващите се страни ще се нуждаят от между 160 млрд. долара и 340 млрд. долара до края на десетилетието за да реализират промени, свързани с изменението на климата, а до 2050 година необходимата сума за тези цели възлиза на 565 млрд. долара, сочи доклад на ООН.
„Адаптационните нужди в развиващия се свят са готови да се изстрелят до 350 млрд. долара на година до 2030. И все пак подкрепата за адаптация днес възлиза на по-малко от една трета от тази сума”, казва Антонио Гутериш, генерален секретар на ООН.
„Най-уязвимите хора и общности плащат цената. Това е неприемливо”, добавя той.
Защо развитите страни трябва да се борят с климатичните промени?
Развитите страни имат интерес да помогнат на развиващите се държави да отговорят на техните климатични цели, казва Кристалина Георгиева, посочвайки, че стабилността е ключовата причина.
„Ако позволяваме климатични шокове отново и отново да опустошават бедни страни, то ние допринасяме за несигурността, която Европа усеща доста силно, особено когато мигрантските потоци се увеличат”, казва тя.
Стабилността в развиващите се страни допринася за осигуряването на търговията между напредналите и развиващите се държави, казва Георгиева.
„Ако искате вашите икономики да изнасят за тези страни, там трябва да има просперитет и стабилност”, посочва управляващият директор на МВФ.
Енергийни гиганти в Европа се завръщат към изкопаемите горива в очакване на зимата
Прекъсванията във веригите за доставка, предизвикани от събития, свързани с климатичните промени, могат да създадат по-голям риск спрямо този, свързан с пандемията, добавя тя.
Има необходимост и от по-сериозни усилия за търсене на отговорност на бизнесите в развитите икономики за отделяните емисии, като данъци и регулации са методите, които много правителства могат да използват, смята Георгиева.
„Трябва да признаем, че изоставаме много от това, което трябва да бъдем, за да защитим благополучието на нашите деца. Ако погледнете това десетилетие - 2020 до 2030 г. - трябва да намалим емисиите с някъде между 25% и 50%, като емисиите продължават да растат.”, добавя Георгиева.
Още: Доклад на ООН: Последните 8 години са били най-горещите в историята
