С безмилостния поток от лоши новини европейските газови пазари са напрегнати до предела. Първо Москва затвори доста кранове, има и повредени газопроводи - като "Северен поток". Ако зимата е необичайно студена или ако възникнат допълнителни непредвидени прекъсвания, ситуацията може да се влоши. Но може би трябва да не се вторачваме в този сценарий и да погледнем към свят, в който Европа ще има малко повече късмет? Този въпрос поставя Bloomberg в свой анализ.
Зимни сценарии
Ако времето е меко, гражданите ще се вслушат в призива да ограничат потреблението на енергия и някои от най-скъпите оферти ще бъдат изтласкани от пазарите, като Европа ще може да се възползва от значителното поевтиняване. Това ще означава, че рецесията ще бъде избегната, инфлацията ще падне по-рано от очакваното и Европейската централна банка (ЕЦБ) ще може да облекчи болезненото повишаване на лихвите.
Европа се оказа в съвършено нови и много по-трудни енергийни условия. През годината доставките на газ от Русия, които осигуряваха почти 40% от потреблението на региона, паднаха до минимум. Цените скочиха рязко, тъй като доставките намаляха и сега се движат около 10 пъти над историческата си средна стойност. Икономическите перспективи за региона са ужасни, тъй като нарастващите енергийни разходи намаляват доходите на потребителите и нарушават промишлените вериги за доставки. Правителствата предприемат стъпки, за да помогнат, но шокът е огромен и се влошава от вторичните ефекти на пазарите за електроенергия.
Използвайки модела на Международния валутен фонд на европейската система за предлагане и търсене на газ като основа, в настоящата среда Bloomberg очаква цените да останат на 200 евро/MWh през следващите тримесечия, оказвайки значителен натиск върху индустриалното производство и вътрешното търсене. Моделът предполага, че при цени на това ниво през следващите 12 месеца еврозоната ще изразходва почти 5% от своя брутен вътрешен продукт за внос на природен газ, в сравнение с 1,3% през 2021 г. Това означава, че нашата основна прогноза е регионът да влезе в рецесия през четвъртото тримесечие, като икономиката ще се свие с около 1% за две тримесечия. Студената зима, съчетана с объркването и грешните изчисления на политиците, опитващи се да поправят ситуацията, може да доведе до спад на БВП с 5%.
Проблясъци на надеждата
Изправени пред подобни предизвикателства, европейските енергийни мрежи досега се справят изключително добре. Доставките от други страни, особено под формата на втечнен природен газ, се увеличиха бързо, докато търсенето спадна значително, частично запълвайки недостига, създаден от намаляването на доставките от Русия. В същото време чрез координация в целия Европейски съюз е възможно да се насочва газът там, където е необходим. В резултат на това районът влиза в зимата с големи запаси.
Според прогнозите на Bloomberg NEF за газовата зима търсенето на газ вече е намаляло значително в цяла Европа и може тази зима да падне с до 17% под средното за 5 години. Ако тези прогнози са верни, според нашия модел, цените могат да паднат до около 175 евро за мегаватчас, което ще намали разходите за газ до около 4% от БВП. Това може да не е достатъчно, за да се избегне рецесия, но ще запази свиването на по-ниско ниво и БВП ще намалее само с около 0,3% през зимата.
Възможен е още по-добър резултат.
През втората половина на миналата година цените се повишиха повече, отколкото прогнозира моделът. Възможно е цените да са били задържани на по-високи нива, отколкото биха могли да бъдат оправдани от основните фактори поради страх от остра криза, съчетана с пазарни дисбаланси, като някои играчи са обхванати от искания за марж.
Опитите на лидерите на ЕС да подобрят пазарната ликвидност, както и облекчаването на несигурността относно енергийните перспективи с настъпването на зимата може да означава, че рисковете от остра криза са сведени до минимум. Според модела това би могло да съответства на намаляване на цената на газа до около 100 евро за MWh. Все още скъпо, но е значително обръщане на тенденцията в сравнение с текущата прогноза. Такъв спад в цените би намалил значително разходите за електроенергия за домакинствата и бизнеса в еврозоната – според нас те биха могли да паднат до около 2,3% от БВП. Тъй като индустриалното производство се забавя и съвкупното търсене намалява, рецесията може да бъде избегната и икономиката може да нарасне с 1,1% като цяло през 2023 г., в сравнение с -0,1% в настоящата ни прогноза.
Как реагира ЕЦБ?
Падащите цени също трябва да намалят инфлацията по-бързо от очакванията на ЕЦБ. Това би облекчило част от натиска върху да се повишат лихвите.
Сега Bloomberg прогнозира, че на февруарското си заседание ЕЦБ незабавно ще повиши лихвата по депозитите до 2,25%. Това ще доведе до въвеждането на твърда финансова и кредитна политика за няколко тримесечия. След това до декември 2023 г. Централната банка ще намали лихвения процент до 1,75%. Ако енергийните перспективи се подобрят, необходимостта от ограничителни ставки ще намалее. Европа ще спечели двойно, тъй като цените на енергията и лихвените проценти са по-ниски от текущите прогнози.
Оцеляването в предстоящата зима е сериозно предизвикателство за енергийната система и икономика на Европа. Друго предизвикателство ще бъде подготовката за следващата зима, когато доставките на руски газ напълно или почти ще спрат през цялата година. Значително по-високите от обичайните цени вероятно ще продължат и през 2023 г. Факт е, че страните бързат да попълнят запасите в условията на още по-строги доставки и ние прогнозираме, че високите цени на електроенергията ще продължат да оказват натиск върху производствената дейност.
Въпреки това работата по коригиране на търсенето и предлагането продължава, като планираното разширяване на производствения капацитет на втечнен газ е пример за това, особено в Германия. Това според нас означава, че ако погледнем в бъдещето и оценим ситуацията, която може да се развие през зимата на 2023-2024 г., острите кризи могат да бъдат избегнати. С течение на времето икономическият спад, причинен от нарастващите разходи за електроенергия, постепенно ще намалее.
ОЩЕ: Финландия осъди "Газпром" за спрения газ. България – кога?
Превод: Ганчо Каменарски
