"Прави се внушение, че застрояване върху плажа е недопустимо, самото изсипване на бетон върху пясъка е подвеждащо заглавие В случая категорично няма дюни - има ги записани в една карта, но в хода на делата са правени многократни експертизи, които показват, че няма дюни. Няма подобни образувания - експертизите са го доказали категорични и безспорно." Това заяви Сава Чоролеев, който е инвеститорът на хотелския комплекс, планиран да се издигне в района на плаж Корал.
Още: Проекти на община Бургас отличени за иновации и добри практики в публичния сектор
Още: Дядо Коледа ще раздава подаръци на животните в зоопарк Бургас
Когато се локализират дюни, държавата трябва да ги отчужди, но в нашия имот няма дюни, влезе в сферата на принципите Чоролеев. И добави пред Нова телевизия, че е спечелил 30 дела, според които в имота му няма дюни и всъщност кадастралната карта от 2014 година е отменена.
По думите му "идеята за природосъобразен туризъм е неработеща и това е най-запустелият плаж, защото няма санитарно хигиенни изисквания."
Според Чоролеев е "крайно време да се сложи финал на всички внушения и спекулации и откровени лъжи за това, което се случва около Корал. В интернет ще видите как се излива бетон, как разрешителните са незаконни. Тази страница я затваряме, трябва да положим много усилия, за да покажем, че всичко, което ние сме извършили е законно и няма нарушения на закона."
Още: Община Бургас предлага конкурс за идеен проект за дупката центъра на града
Още: С коледен базар ученици от Бургас помагат на възрастни и на сираци
"Дори да има дюни каква е процедурата - трябва да станат изключителна държавна собственост, държавата трябва да ги отчужди и да ги заплати", допълни още инвеститорът в интервю за bTV.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Община Бургас взе участие по проект за развитие на Черноморския регион
Още: Две читалища от Бургас са одобрени за финансиране от Министерство на културата
Чоролеев допълни, че "воденето на тази кампания и прехвърлянето на отговорността на строители и инвеститорите е много грешен за българската бизнес среда. Правилата за правене на бизнес не ги създава бизнесът, а законотворците. Тези терени, като им е даден статут за строеж влизат в оборот - те не разсъждават върху това правилно или неправилно е, защото някой вече е взел решение. Освен това да ни се пречи друго решение не ни е дадено."
"Бихме желали да упражним нашите права. Ако обществото и държавата решат, че много им е необходима тази територия, то това става възмездно", каза още Сава Чоролеев. Според него не можело да се сменят правилата в движение, но всъщност можело при определени обстоятелства – ако има адекватно обезщетение, не национализация. По закон обаче грижа за дюни трябва да има, независимо в какъв имот са – частен или държавен.
Чоролеев обаче потвърди, че ще бъде намалена площта на застрояване – няма да е 45 000 кв. метра, като всъщност изцяло ще бъде променен проектът, защото по закон в зона "А" може да се строи до 2 етажа височина.
Още: Бургас оглави Индекса на местната система за почтеност за 2024 г.
Още: Кметът на Бургас поиска помощ от депутатите за местната детска болница
Междувременно сагата със застрояването на Черноморието ни беше забелязана и от BBC. Британската държавна медия публикува материал, в който описва всички казуси напоследък – "Смокиня", "Градина", "Арапя", "Алепу", дори обявения за законен от РДНСК строеж в комплекса "Св. св. Константин и Елена". В репортажа си BBC пише и друго – че над 70% от пясъчните дюни в България се намират на частни терени.
