Софтуерните компании отказват да плащат цената за спасението на ресторантьорите. Недопустимо е работещи и прозрачни сектори да плащат цената за икономическите мерки за справяне с кризата заради пандемията, смятат от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).
Още: Министър Малинов ще посети ПАВЕЦ „Чаира“
Още: БХРА: Държавата за пореден път абдикира от туризма и от гражданите
Предложението за намаляване на ДДС за най-пострадалите сектори е недомислено, поощрява сивата икономика и влошава бизнес климата в страната, заявяват те в позиция, изпратена до медиите.
"БАСКОМ следи с нарастващо безпокойство дискусиите около намаляването на ДДС на 9% за ресторантьорския бранш и за книгите и смята тази мярка за опасен прецедент без никакви гарантирани ползи за крайния потребител. С тревога посрещаме и предупрежденията на Министерство на финансите, че за да се компенсират загубите в бюджета от мярката, ДДС за всички други стоки и услуги трябва да се повиши на 24% или данък печалба за бизнеса да се вдигне до 17-18 %. Изразяваме категорично несъгласие с увеличаване на данъчната и административна тежест върху софтуерния бизнес, както и върху всички други работещи и прозрачни сектори на икономиката. Недопустимо е те да платят цената на мерките за справяне с кризата, причинена от COVID-19. Валящите отвсякъде предложения за намаляване на ДДС на най-пострадалите сектори са стихийни, недомислени, няма оценка на въздействието на подобни мерки, те превръщат почтения бизнес в заложник на сивата икономика, нарушават принципа на равнопоставеност, влошават бизнес климата в страната и излъчват негативен сигнал към чуждестранните инвеститори и партньори", посочват от организацията.
Крайно време е държавата да помисли не само за оцеляване на най-засегнатите сектори, но и за тези, които осигуряват растежа и ще издърпат българската икономика напред.
Още: Виктор Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на "Лукойл" в Бургас
Още: В Русия забраниха да се прогнозира цената на бензина
IT браншът не остава незасегнат от икономическата криза, подчертават от професионалната организация. Всички софтуерни продуктови компании или такива в сферата на услугите, които обслужват дигитализацията на най-засегнатите сектори, също търпят големи загуби. Това заплашва да прекъсне растежа на сектора, българската икономика да загуби стабилен и предвидим финансов ресурс, а страната ни да се лиши от имиджа на качествена софтуерна дестинация.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Франция включи нов ядрен реактор за пръв път от 25 години
Още: Окончателно: ЕК не видя проблеми и нарушения в договора ни с "Боташ"
В тази връзка настояваме за следното:
- Незабавен отказ от избирателно намаляване на ДДС като социална мярка и недопускане на увеличаване на други преки и косвени данъци за работещите бизнеси
- Софтуерната индустрия да се третира като стратегически важен отрасъл за икономиката на България и да се изработят мерки за запазване на растежа в сектора
Още: МВФ одобри отпускането на 1,1 млрд. долара на Украйна
Още: Швейцария ще има свободен достъп до пазара на ЕС
- Да се приоритизират политиките, свързани с дигиталната трансформация на икономиката, тъй като това ще помогне на икономиката да премине по-безболезнено през периода на кризата и ще осигури конкурентоспособността й в бъдеще.
- Да се преосмисли политиката по намаляване на държавния прием за учебната 2020/2021 г. и увеличаване на семестриалните таксите за студенти в специалности, свързани с информатика, информационни технологии, компютърни науки и софтуерно инженерство. При огромната липса на кадри в сектора и в условията на кризисна ситуация подобно решение е в сериозен ущърб на бранша и ще има негативни последствия за години напред.
От БАСКОМ припомнят, че според данните за 2019г. софтуерната индустрия осигурява над 3% от БВП на страната и допринася за развитието на икономиката с над 4 млрд. лв годишен приход.
Те мотивират исканията си за подкрепа и с обществената солидарност, показана от сектора в кризата с коронавируса, а именно - редица компании продължават да предоставят за свободно ползване продуктите и услугите си на засегнати бизнеси или даряват устройства за дистанционното обучение.
Припомняме и че няколко специалисти от сектора безвъзмездно започнаха първоначалното разработване на електронната здравна система, която от години се чака в България.
