„Гениалната приятелка“ е роман за израстването на две момичета, а и на цяло едно поколение в покрайнините на Неапол през 50-те и 60-те години. Това е първата част от тетралогия с проста и изчистена сюжетна линия – Лила изчезва и заличава всяка следа от съществуването си, синът й търси помощ от приятелката й от детинство, Елена, която решава да напише книга за съвместния им живот. Разказът се води от името на Елена, гениалната приятелка е Лила. Двете черпят сила една от друга, помагат си, но и си нанасят душевни рани, ограбват се взаимно в емоционално и интелектуално отношение. Феранте се занимава най-вече с вътрешното, невидимото насилие над психиката. И все пак атмосферата на бедняшкия Неапол, която пресъздава, е толкова жива, че в паметта на читателя неизбежно изникват кадри от времето на италианския неореализъм. Един шедьовър на психологизма в завладяваща епична рамка.
Елена Феранте е псевдоним. Който и да се крие зад него (възможно е да принадлежи и на мъж), е на мнение, че професионалната публичност на един писател ненужно отвлича вниманието от творбите му. Макар и „оголено“ от личността на автора, творчеството на Феранте печели престижни международни награди, а псевдонимът е в списъка на стоте най-влиятелни личности на планетата според класацията на сп. „Тайм“ за 2016 г. На български език е издадено произведението й „Дни на самота“ (ИК „Колибри“, 2009).
