„Никой не се спасява сам“ на световноизвестната италианска писателка Маргарет Мацантини няма да разведри съботния ви следобед. Тя ще ви напрегне, някои може да се разпознаят в героите, които отчаяно се опитват да съберат малкото останало от себе си след краха на брака им.
Книгата насочва съзнанието ни в нещата от миналото: „в казаните думи, в изгубените думи. Унинието и страстта на живота“, докато стигнем толкова далеч, че почувстваме желание да се молим – за себе си, за трохичка любов, за бъдещето ни, ако изобщо си спомняме как се прошепва молитва.
Гаетано и Делия са разведени, но са останали в капана на общото им минало, неспособни да изградят бъдещето си, защото не могат да простят – един на друг и на себе си.
Има ли магия, която да ги задържи заедно „завързани с верига в една постоянна любов“. Или ще останат сами, нарамили егоизма като чанта с дълга дръжка?
„Никой не се спасявам сам“ рисува семейния живот в най-тъмните му тонове, демоните, които се раждат от неразбирането между двамата и нежеланието им да излязат извън границите на своите лични потребности.
Завиждаме на чуждото щастие, искаме друго семейство, друг мъж, друга жена… Нещо ни липсва, но всъщност на всички липсва нещо, защото просто не сме открили причината у себе си и е най-лесно за обвиним за това другия.
Докъде може да стигне това недоволство, до раздяла, до развод, независимо от свободата, която дава желанието да не искаш отново „ да се набутваш в живот, съшит от кръпки“.
Можеш ли да кажеш: „Не те обичам вече!“ и да поемеш път към новото "Обичам те"?
Може ли да се избяга от вечния синдром на жертвата?
Възможно ли е да се спасиш сам, когато голяма и важна част от живота си си споделял с друг човек.
В мрачните диалози и мисли на героите изникват всички тези въпроси и неусетно се пренасят у читателя.
Тази книга ще ви накара да потърсите отговора у себе си.
