Големият испански романист Игнасио Мартинес де Писóн пристига в България за премиерата на най-значимия си роман - „Присъдата на утрешния ден” (издание на „Персей”). Събитието ще бъде утре, 22 ноември (вторник), от 17 ч. в литературен клуб „Перото”. Визитата му в България е по покана на института „Сервантес”.
Романът „Присъдата на утрешния ден” представя един мъж и тринайсет разказа за неговия живот, белязан от борба за насъщния, амбиция да постигне социалния статус, който му се полага, омайване и стъпкване на женски сърца в преследване на следващото, печелене на доверие и… поредица от предателства. Един мъж и тринайсет гледни точки за това кога и как се става доносник. Огорчен от провалите си, мъжът с името Хусто (Справедлив) започва да доносничи за онези, с които общува, и неговите думи съставят дебели досиета на прогресивно мислещи млади хора във франкистка Испания. Сътрудничеството си с полицията Хусто използва не само като източник на доход, но и като инструмент за отмъщение. Доносничейки, той се разплаща с тези, които са го пренебрегнали, като дори им приписва търсени от властите „прегрешения“. Дамгосани са негови приятели, които са му помагали, жени, влюбени в него, близки и далечни познати, на хората, които са го унижавали или са имали по-голям късмет от него. Романът на Игнасио Мартинес де Писóн „Присъдата на утрешния ден“ е сноп съдби, пресекли житейския път на Хусто Жил. Някои разкази са по-емоционални, други - по-хладни и дистанцирани, някои само поставят въпросите, на които други отговарят. Но до един са искрени и обективни. Преплитането им служи за изтъкаването на пъстрото пано от социални и нравствени дилеми, чието разрешение може да донесе единствено времето, единствено утрешният ден.
„Присъдата на утрешния ден” обхваща един дълъг следвоенен период, като се започне от 50-те години на миналия век, белязани от материалния недоимък и изтичането на работна ръка към Каталуня, и се стигне до началото на антифранкистките прояви, трудния преход и издиханията на отмиращата крайна десница. Срещаме се с един писател, който умее да разказва без специални украшения, ясно и прецизно, и който знае как да избягва схемите. Няма добри или лоши персонажи, защото човешкият дух е комплексен и отхвърля опростенчеството. Без ненужни отклонения, без подробни обяснения, доверявайки се напълно на внимателно предадения разказ, Мартинес де Писóн винаги постига завидната психологическа изтънченост и дълбочина, които са несъмнените признаци на творческата зрелост.
Мартинес де Писóн е един от най-значимите испански писатели днес. Роден е в Сарагоса през 1960 г. Когато е деветгодишен, остава без баща. Учи в йезуитско училище, а след това завършва испанска филология в университета на Сарагоса и италианска в Барселона, където живее от 1982 г. Литературната си кариера започва през 1984 г. Автор е на 12 романа. По негови сценарии и романи са създадени няколко филма, сред които „Странични пътища” (с две филмови екранизации по този роман), „Тринайсетте рози” и „Чико и Рита”, всичките с номинации за наградите „Гойя”, а третият – с награда. Книгите му са получили общо 17 литературни награди, 5 от които са за романа „Присъдата на утрешния ден”. За най-новия си роман - „Добрата репутация” (2015), писателят получава Националната награда за литература на Испания.
С „Присъдата на утрешния ден” писателят печели едни от най-престижните награди за литература в Испания – Наградата на критиката, „Спартак”, наградите на Арагон и Барселона за най-добра книга…
