Поправки в Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), касаещи природен парк "Пирин" приеха депутатите на второ четене. Със 108 гласа "за" и без нито един "против" през преходните и заключителни разпоредби на ЗЧАВ се изменя текстът на Законът за защитените територии (ЗЗТ) и по точно чл. 21, т. 9.
В момента въпросният текст гласи: "В националните паркове се забранява нарушаване на естественото състояние на водни площи, водни течения, техните брегове и прилежащи територии". Изменението позволява да може да се нарушава естественото състояние на водите в национални паркове "в случаи на опасност от наводнения, които могат да доведат до риск за живота и здравето на хората и до материални щети".
Според природозащитната организация "За да остане природа в България", промяната се прави, за да има претекст да се осигури вода за машини за изкуствен сняг, защото сега за такова нещо не са разрешени водохващания.
"В действащите планове за управление на риска от наводнение не е идентифициран проблем с режима на националните паркове, регламентиран по ЗЗТ. Единственият случай на район със значителен потенциален риск от наводнения, попадащ в национален парк, е река Глазне над Банско. Затова в Плана за управление на риска от наводнение в района на реката е включена мярката "Изграждане на диги по десния бряг на река Демяница чрез дейности, щадящи природата". Тя е допустима по режимите на ЗЗТ и тези на националните паркове, съответно промяна на закона не се налага", атакуваха предложенията от организацията "За да остане природа в България".
Подозренията се засилват и от факта, че нямаше никакви дебати в пленарна зала - единствено депутатът от БСП Пенчо Милков поиска вносителите да се мотивират защо е необходима промяната, с думите: "Мога само да предполагам". Освен това, поправката, срещу която стоят имената на депутатите от "Обединени патриоти" Атанас Стоянов и Борис Ячев, беше вкарана между първо и второ четене, на ниво комисия.
Припомняме между Коледа и Нова година миналата година беше изменен Планът за управление на Пирин, което доведе до протести и съдебно дело, спечелено на първа инстанция във ВАС от природозащитниците.
Други промени
Съгласно приетите текстове, държавата ще напише наредби за качеството на дървесината и на твърдите горива, използвани за битово отопление. Ако някой продава твърди горива за битово отопление без регистрация, глобата е от 1000 до 10 000 лева, с имуществена санкция от 10 000 до 50 000 лева. Същите са глобите ако някой продава твърди горива, които не отговарят на изискванията за качество, а по-високи са, ако не отговаря на изискванията за етикетиране – от 5000 до 10 000 лева и имуществена санкция между 30 000 и 50 000 лева. Има предвидени глоби и за замърсяване на въздуха заради строителна дейност – 100 до 1000 лева, с имуществена санкция от 500 до 2000 лева. Освен това, 80% от наложените глоби за инсталации с комплексно разрешително отиват в общинската хазна, на чиято територия е инсталацията. Става въпрос за глоби, които варират от 2000 до 500 000 лева, по чл. 164 от Закона за опазване на околната среда.
Също с наредба, на Министерския съвет, се приема с колко ще намаляваме вредните емисии, съгласно Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха. Компетентни органи за чистотата на въздуха са кметовете и общинските съвети, директорите на РИОСВ, МВР и транспортното министерство (за моторни превозни средства).
Ако в даден район има превишаване на вредните емисии, кметовете разработват програми за противодействие, а общинските съвети одобряват. Градоначалниците се отчитат до 31 март за изпълнението на съответната програма за предишната календарна година. Ако не го направят, следва глоба - между 1000 и 5000 лева. А до 30 април РИОСВ оценява дали мерките са дали очаквания резултат и съгласно Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха. Ако го няма необходимото намаление на броя на превишаване на вредните емисии на ден, съответният директор на РИОСВ налага глоба – но единствено ако замърсяването не е причинено от трето лице. Например - при трансгранично замърсяване или ако замърсява някое промишлено предприятие, което не е управлявано от общината. Иначе глобите за кметовете, които по оценка на РИОСВ не са успели да намалят вредните емисии по план, са между 5000 и 10 000 лева, но отново - само ако са пряко отговорни т.е. няма замърсяване от "трета страна".
