Най-трагичната кампания на българския национален отбор по футбол е тази за Европейското първенство по футбол 2012. В предварителната група за шампионата завършваме последни – за пръв път в историята ни, като не успяваме да вкараме нито един гол в домакинските си мачове. Съперниците в групата са Англия, Черна гора, Швейцария и Уелс.
В кампанията от цялата сивота и купчината негативни постижение леко изпъква Ивелин Попов, който за известно време носеше и капитанската лента. Всъщност атакуващият халф е най-младият капитан на България – в контролата срещу Сърбия през 2010 година слага за пръв път капитанската лента. Попов става известен като играч на Литекс, където блесва и с опак характер – скарва се с Люпко Петрович, защото пред медиите твърди, че има „треньорска контузия“. През 2010 година Попов минава в турския Газиантеп, а две години по-късно отива в руския Кубан Краснодар, като още през първия сезон клубът му не допуска поражение в Русия – с активната помощ на Попов. През юни 2015 година Ивелин Попов си осигури трансфер в Спартак Москва
За мъртвите или добро, или нищо – тази поговорка вече всички футболни фенове у нас си я припомнят след мач на националния отбор по футбол. Жажда за футбол безспорно има – и трябва просто да има искра, капчица надежда, за да скочи интересът. Защото докато пиша тези редове, не мога дори да си спомня с кого бяхме в предварителна група за Европейското първенство по футбол 2016. За съжаление обаче надежда няма – защото за да има надежда, трябва да работиш за нея. БФС и българските футболни клубове явно нямат желание да го сторят!
