За първи път в своите годишни доклади за напредъка на страните от Западните Балкани към членство в ЕС, Европейският парламент призова Албания да признае българското малцинство в страната.
Според различни данни българите в Албания са между 50 000 и 100 000 и чакат официално признаване отдавна. България пропуска тази възможност на няколко пъти.
Първо през 1932 г., когато Втората балканска конференция в Истанбул гласува резолюция, според която Албания признава българското малцинство. Заради смяна в правителствата и настъпващата световна война обаче, резолюцията така и не е ратифицирана.
Вторият пропуск е през 1993 г., когато по покана на Жельо Желев у нас идва албанският президент Сали Бериша. Подписано е споразумение за приятелство и сътрудничество, но България пропуска да добави текст за българското малцинство по примера на Гърция и Румъния. Според дипломати албанската делегация публично е признала българското малцинство, но това признание не е било придвижена на нормативно ниво.
Така днес в Албания официално са признати три национални малцинства - гръцко, "македонско" и сърбо-черногорско, както и две етно-лингвистични – ромско и влашко/румънско.
Това положение дава предимство на Македония, която от години провежда политика за "македонизиране" на българското население в Албания. Ето защо реакциите от македонска страна на позицията на Брюксел бяха очаквано негативни.
Македонското дружество "Илинден" в Тирана и неговият клон за Голо Бърдо осъдиха "грубото фалшифициране на историята и истината".
"Ясно казваме и трябва да бъде ясно на всички, че на територията на Република Албания нито е имало, нито има българи, така е било и така ще остане. Членовете на дружеството за българо-албанско приятелство от Корча с взетите български паспорти се опитват изкуствено да създадат българи в Албания, каквито няма и никога не е имало", заявяват от "Илинден".
"Ние, македонците, категорично настояваме да не се фалшифицира историята и чистата истина, тъй като в регионите Голо Бърдо, Преспа и Гора, както и на цялага територия на Република Албания, живеят единствено македонци, а не българи", заявяват още от организацията.
Съдбата на българите в Албания не е лесна. Те живеят на територията на страната от векове - според редица експерти са преселници от Източна Стара България още от времето на богомилите, но през 18 и 19 век повечето от тях приемат исляма. Българските анклави са в областите Мала Преспа, Голо бърдо и Гора. Българите в Кукърска гора, така наречените горани, населяват около 9 села.
Заради недостатъчните дипломатически усилия на българската страна, българите в Албания преминават през криза на идентичността. Тъй като за разлика от политиката на София, тази на Скопие е изключително агресивна, албанските българи нерядко имат проблем да се самоопределят категорично като такива. Те критикуват българските власти заради това, че се чувстват забравени. Макар като член на ЕС България да е в силна позиция, тя и досега не е успяла да извоюва защита на правата на българите в Албания. Те имат спешна нужда от свои училища, в албанските не се изучава български език, имат проблеми и с учебниците и медиите на роден език. Много от тях искат да получат българско гражданство, но процедурата се проточва с години и малцина са тези, които имат български паспорти.
Топонимите, местният диалект и обичаите доказват обаче по неоспорим начин изконния български характер на населението на Голо бърдо и Гора. Дори едни от най-важните празници за гораните всъщност са християнски, български празници, макар че те са мохамедани. Затова и позицията на ЕП беше посрещната с радост от местните организации.
По този повод дружеството "Просперитет Голо бърдо" изрази своята признателност "за загрижеността за българите в Албания". "Лъжа е, че в Албания няма българско малцинство. Нашата дейност доказва неговото съществуване", заявяват от дружеството.
В същото време официален коментар на албанското правителство по отношение на искането на ЕП няма и до днес.
Въпреки стоическите усилия на българите в Албания да опазят българския дух, експертите са категорични, че тези хора са изправени пред неизбежна криза на идентичността. Според албанците те са славянизирани илири, според сърбите - ислямизирани сърби, за България са ислямизирани българи, а за Македония - мюсюлмани македонци.
За тези хора става все по-трудно да поддържат връзка с родината-майка. Спорадичните програми, при които България предоставя стипендии на студенти от българското малцинство в Албания са крайно недостатъчни. Останалите жители на Голо бърдо и Гора, които все още се самоопределят като българи, са категорични, че България трябва да заеме по-активна политическа позиция, за да съхрани идентичността на българите извън своите граници.
