Във вторник в една страна без бъдеще се провеждат избори. Сирия гласува за президент. А Западът вече е направил своя избор - равнодушието. Той обаче ще си понесе последствията от това.
Напоследък чуваме все по-малко за Сирия. Башар Асад може отново бъде избран за президент? Той възвръща силите си. Какво бихме могли да направим ние? Режимът е ужасяващ, но неговите противници - също. Така наречените избори в Сирия трябва да накарат хората да вярват, че страната се завръща към нормалността. Но войната все още не е свършила. Катастрофата с бежанците става все по-голяма с всеки изминал ден. Сирия вече блъсна един свой съсед - Ирак, в бездната. Кога ще дойде редът на следващия?
Сирийският въпрос е сложен и няма еднозначни отговори - това си повтаряме вече три години и половина. И е вярно. Сега го използваме като оправдание да не задаваме решаващите въпроси: Кого подкрепяме? Кое сме готови да подкрепим - и как? Какви възможности за влияние имаме върху Сирия? А върху съюзниците на Асад - Иран, Русия и „Хизбулла”?
Предпочитаме да се абстрахираме от факта, че държането на разстояние също е вид избор. А време за обмисляне не ни липсваше. Но дори и в четвъртата година на насилието виждаме единствено първосигнални реакции.
Ние сами се направихме безсилни в тази ситуация. Част от западните политици казват: „Не на войната!” и се вкопчват в антиимпериалистическата пропаганда на Сирия. И това се случва на фона на едно въстание, в което единствените чуждестранни войници участват на страната на Асад - Иранската революционна гвардия и ливанската шиитска групировка „Хизбулла”.
Другата част от западния политически елит вижда единствено призрака на религиозните фанатици, но, изглежда, няма угризения да ги изпрати сред народа на Сирия. Онези пък, които приветстват бунта, се държат така, сякаш нито едно от следните неща не съществува: радикалните ислямисти, религиозната омраза, страхът на малцинствата.
Правителствата мълчат. След като от Париж, Лондон и Вашингтон с пълно гърло тръбяха, че Асад трябва да си отиде и говориха за „червени линии”, сега около тях цари пълно мълчание. Кой тогава да ни приеме сериозно? Ние самите системно подкопавахме своето влияние и се доведохме до пълно безсилие.
Нашето безразличие тепърва ще ни струва скъпо. Има световно земетресение, чийто последици ще се усетят едва след няколко години. Те раздвижват тектоничните плочи на международните отношения, а властовите отношения се пренаписват. И това се случва с насилие. Сирийската криза е провалът на нашето поколение.
Тази криза ще стигне и до нас. Големи части от Сирия вече повече от две години са ничия земя. Абсурдно е да вярваме, че един Вазиристан на Средиземноморието ще остане без последствия за нас. В сирийската гражданска война са въвлечени повече европейски джихадисти, отколкото във войните в Афганистан, бивша Югославия и Ирак, взети заедно.
Вълната на тероризма ще достигне и до нас и ще залее невинните, които също толкова малко вярват, че са свързани с борбата за власт в Дамаск, колкото и 60-те сирийци, които бяха убити само в понеделник. Пред Еврейския музей в Брюксел четирима души станаха жертва на първия удар, предизвикан от европейското безразличие в Сирия. Те обаче няма да са последните.
Der Spiegel
