Военният експерт Калеб Ларсън от американското издание The National Interest счита в публикацията си The Safest Place to Ride Out a Nuclear War? Maybe Moscow, че най-доброто място в света за оцеляване при атомна война е Москва, разполагаща с мощен противоракетен щит. Освен това нейната система за ПРО ще бъде сериозно модернизирана. Новото й име е A-235. Но дали Русия ще има достатъчно финанси, за да я реализира?
Още: Ударите продължават: Взрив в пакистанския град Лахор
Още: Северна Корея изстреля няколко балистични ракети
Русия изглежда има план за модернизиране на способностите на Москва за противоракетна отбрана (ПРО). Системата, наречена условно A-235, ще бъде проектирана да се справи с недостатъците на съветските (руски) системи за противоракетна отбрана от предишно поколение, които не осигуряват адекватна защита срещу хиперзвукови ракети.
Можете ли да познаете кой град в света е най-добре защитен от ядрен ракетен удар? Лондон? Вашингтон?
Не. Именно в Русия - в Москва - има огромен противоракетен щит, който може да бъде или напълно непроницаем, или напълно неработещ.
Още: "Ще отмъстим за всяка капка кръв": Пакистан се закани на Индия (ВИДЕО)
Още: Световен феномен: Как Виетнам постигна икономическо чудо като най-бедната страна?
Мирни ракети
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Нападение с нож в метрото в Токио: Има ранени
Още: Оръжията на Китай и САЩ са в центъра на огъня между ядрените сили Индия и Пакистан (ВИДЕО)
През 1972 г. САЩ и Съветският съюз подписаха Договора за ограничаване на системите за противобалистични ракети (ПРО). За разлика от повечето договори за контрол на оръжията, Договорът за ПРО беше фокусиран не върху нападателни оръжия, а върху защитни средства, предназначени да противодействат на тези ракети.
Текстът на договора е съвсем прост. По същество САЩ и СССР се ограничиха да разполагат с до две системи за противоракетна отбрана. Те не можеха да покрият цялата страна и трябваше да бъдат на разстояние най-малко 1300 километра (малко над 800 мили). Всяка система за противоракетна отбрана може да има не повече от 100 пускови установки.
Освен това, съгласно Договора, „и двете страни се споразумяха да ограничат качественото усъвършенстване на своите технологии за противоракетна отбрана, например да не разработват, тестват или разгръщат системи за едновременно изстрелване на повече от 1 ракета от всяка пускова установка и система за бързо презареждане пусковата установка. Тези разпоредби, както е обяснено в съгласуваните изявления, също забраняват използването на ракети-прехващачи с повече от една бойна глава с независимо насочване."
Още: Официално: Индия обяви целта на ударите в Пакистан
Още: Експерт: САЩ може да оставят Индия и Пакистан сами във войната
Едната система за противоракетна отбрана може да се използва за защита на комплекса за разполагане на МБР, докато другата може да се използва за защита на голяма градска агломерация. В случая със Съветския съюз това е Москва.
Ядрен чадър
Първата съветска система за противоракетна отбрана A-35 беше разрешена от Договора за ПРО. В завършения си вид А-35 имаше 4 т. нар. бойни комплекса, които обграждаха съветската столица Москва.
Изграждането на A-35 започва през 50-те години на миналия век. Преди това бойните му позиции бяха въоръжени с ракети A-350Ж/5В61 (ABM-X-1 GALOSH по кодификации НАТО).
Полезният товар беше ядрен. Вместо да използва високоточна бойна глава, която би могла или физически да свали американска МБР, или да се приближи достатъчно, за да я взриви и унищожи, Съветският съюз избра т.нар. „Пространствено оръжие“.
Предимството на тази ракета беше, че не трябваше да се намира толкова близо до американска МБР, за да я свали от траекторията си или да я унищожи. Според изчисленията ракетата A-350Ж/5В61 с мощен ядрен заряд е трябвало да експлодира извън атмосферата (за намаляване на ядрените отпадъци), когато американската МБР е в най-високата точка на своята траектория.
Системата обаче не беше перфектна. В своята Национална оценка на разузнаването от 1967 г. ЦРУ „извади от играта” тогавашната московска система за ПРО. След това ЦРУ стигна до заключението, че тази система за противоракетна отбрана „не покрива всички многопосочни ракетни заплахи на САЩ към Москва, подложена е на бързо достигане на границата на своите възможности и изтощение“ и че „нито един от компонентите на системата не е достатъчно защитен от ядрено унищожение."
Модернизация
Московската система за ПРО е модернизирана през 1995 година. Броят на ракетите (конвенционални и ядрени бойни глави) е увеличен, както и броят на радарите за ранно предупреждение, които са свързани в мрежа, за да осигурят по-добро ранно предупреждение и подобрена точност на ракетите.
В съвремието
Очевидно Русия има план за допълнителна модернизация на своите способности за противоракетна отбрана. А именно, смяна на ядрената бойна глава с конвенционални взривни вещества и разчитане повече на мобилни пускови установки, отколкото на подземни ракетни силози. Системата, наречена условно A-235, също ще бъде разработена, за да се справи с недостатъците на предишното поколение съветски/руски системи за ПРО, които не осигуряват адекватна защита срещу хиперзвукови ракети.
Предвид финансовите затруднения, с които Русия се сблъсква в момента, предстои да се види дали тя ще успее да изпълни плановете си за създаване на системата A-235.
Превод: Ганчо Каменарски
