Big Brother е реалност. Видеонаблюдението в името на сигурността на жителите на няколко града добива плашещи размери. Класацията на мегаполисите, в които властите наблюдават най-отблизо ежедневието на своите граждани е на The Guardian.
Анализът на градове с най-голямо видеонаблюдение в света е съставен от базираната във Великобритания изследователска фирма Comparitech. Тя го е направила по броя на камерите, с които са оборудвани градските системи. Осем от 10-те най-наблюдавани градове в света според анализа са в Китай. Лондон се класира на шесто място с 627 707 камери, покриващи 9 милиона жители, а Атланта, Джорджия, е на 10-то място със 7 800 камери за 501 178 души.
И това не е всичко, тенденцията е мащабите на наблюдение да се разрастват, казва Пол Бишоф, редактор на Comparitech. "От всички градове, които разгледахме, огромното мнозинство работи по увеличаване използването на видеонаблюдение или има планове за повишаване на видеоконтрола".
Например, "Сингапур планира да монтира 100 000 камери за разпознаване на лице върху улични лампи, полицията в Чикаго закупи нови 30 000 камери, а Москва възнамерява да има 174 000 камери до края на годината."
Масовото наблюдение в Китай може да бъде определено като безпрецедентно в съвременната ни история. Пример за това е Чунцин - един от четирите градове на централно подчинение в Китайската народна република. Като такъв, той има статут на провинция и е подчинен пряко на централното правителство. Намира се в централната част на Китай и е най-големият по площ от четирите китайски административни единици от тази категория.
Чунцин е китайски град, който със своите 2,6 милиона камери е най-силно наблюдаваният в света.
Авторите на изследването представят случай от практиката на дежурен полицай в града. Той получава сигнал от системата за разпознаване за заподозрян, засечен на местен площад. Има голяма вероятност заснетият мъж да е заподозрян в дело за убийство от 2002 г. и от тогава се издирва. Полицаят получава досието му. Три дни по-късно мъжът е заловен и в крайна сметка признава за престъплението преди години.
Това е един от случаите, които полицията решава чрез градската система за наблюдение,която сканира лицевите черти на хората на улицата от видео кадри в реално време, създавайки виртуална графика на лицето. След това системата може да съпостави тази информация със сканирани лица на заподозрени в полицейската база данни. Ако има съвпадение, което преминава предварително зададен праг, обикновено 60% или по-висок, системата незабавно уведомява служителите.
Използването на системата за лицево разпознаване е ежедневие за полицията в Чунцин. Градът е оборудван с 2,58 милиона камери, които обхващат 15 350 000 души. Това означава, че на всеки 6 души се пада по 1 камера. Чунцин има повече камери за наблюдение от всеки друг град в света за населението си, като по брой камери побеждава дори Пекин, Шанхай и технологичния център Шенжен.
Чунцин, най-гъсто населеният град в Китай. В него се разработва системата на Xue Liang (Sharp Eyes) за справяне с престъпността, която класира доверието на гражданите и ги санкционира или кредитира съответно. Според китайското министерство на обществената сигурност, Китай се очаква да има 626 милиона камери за видеонаблюдение в употреба до следващата година.
Критиците обаче предупреждават, че такова широко наблюдение нарушава международно гарантирани права за поверителност. За да отговарят на международните стандарти за поверителност, залегнали в Международния пакт за граждански и политически права, както събирането, така и използването на биометрични данни трябва да бъде ограничено до хора, за които е установено, че са замесени в неправомерни действия, а не до цялото население, което не извършва престъпления. Гражданите трябва да знаят с какви биометрични данни разполага правителството за тях. Китайските автоматизирани системи за разпознаване на лица нарушават тези стандарти, според критиците.
"Това, което виждаме, е състезание между полицеските бюра в Китай да се стигне до най-съкровеното в личния живот, като всяка технологична фирма, която се бори за тази привилегия твърди, че е най-добрата в иновативните решения за осъществяването на масово наблюдение и социален контрол", казва Мая Уанг, старши изследовател в Китай в областта на човешките права.
"Тези системи се разработват и прилагат без значителна защита на поверителността срещу държавния надзор. Дълбочината, широчината и натрапчивостта на масовото наблюдение на китайското правителство върху неговите граждани може да бъде безпрецедентна в съвременната история.", твръди тя.
Има градове в Европа, които не са далеч от масовото наблюдение в Китай.
През лятото хиляди пътници, използващи градския транспорт в 260 станции с активиран wifi в Лондон, получиха заявка да потвърдят връзката си за достъп до интернет. Така бяха събрани данни на милиони под предтекст контрол на достъпа до интернет мрежите на транспорта. Заявката е била изпатена до всеки смартфона в обхвата на мрежите в момента на свързване с wifi мрежата. Транспортната компания се оправдава с обясненито, че иска да проследи и подобри пътуванията им. Но... информацията за акцията стана публична едва след като медиите започнаха да дават гласност на случващото се. Едва тогава TfL беше принудена да информира подробно своите пътници.
Няколко седмици по-късно се оказа, че частният оператор на разработката на King's Cross в Лондон е внедрил технологията за разпознаване на лица в своята мрежа за видеонаблюдение без изрично съгласие или предупреждение на гражданите. След публични протести и разследване, програмата е била спряна.
"Ние имаме почти толкова камери за видеонаблюдение като Китай, не съвсем, но тръгваме по този път", казва Пол Уилс, комисарят по биометрия на Обединеното кралство. "С разработването и използването на технологии като разпознаване на лица, имаме нужда от ново законодателство, което да решава какво е в интерес на обществото и правната структура, в която тези технологии могат да бъдат използвани.", коментира Уилс.
През май Сан Франциско стана първият голям град в САЩ, който наложи забрана на използването на лицево разпознаване. Магистратът Аарон Пескин, който подкрепя законодателството, каза: "Можем да имаме сигурност, без да бъдем държава на сигурността. Можем да имаме добра полиция, без да сме полицейска държава. "И част от това е изграждането на доверие към общността, основаващо се на добра информираност на общността, а не на технологията на Big Brother."
Оттогава още два калифорнийски града, Оукланд и Бъркли, също са забранили всички правителствени технологии за разпознаване на лица. В Съмървил и Масачузетс приеха подобен закон това лято, посочва The Guardian.
На ръба на закона
"Мисля, че някои градове в Обединеното кралство може да следват тези в САЩ, които са забранили разпознаването на лица, или поне изискват временно спиране, докато не можем да обмислим законодателството", казва Уилс. "Лично аз бих предпочел да намеря подходяща законодателна рамка вместо да забраня подобна технология."
Не липсват и поддръжници на лицевото разпознаване и масовото му използване в името на сигурността. Техният мотив е, че новата технология винаги е предизвиквала промяна и е за добро, ако се използва отговорно и пропорционално. "Джинът на технологията за разпознаване на лица вече е извън бутилката", казва Стюарт Грийнфийлд от Facewatch, водещата британска компания за разпознаване на лица. "Ако се използва отговорно от органите на реда и бизнеса за подпомагане на намаляването на престъпността, това е положителна промяна за доброто на всички ни."
Други обаче са загрижени за броя на камерите за наблюдение и системите за събиране на данни, включени в инициативите за "интелигентен град". "Градските власти и хората, които ни обслужват, трябва да бъдат много по-скептични относно това дали действително разполагането с повече данни е панацея за различни проблеми, както и какви допълнителни рискове създава то", казва Един Оманович, директор в Privacy International.
"Очевидният риск е, че това наистина е от полза само за градските власти и големите технологични компании, които продават решенията, а не на реалните хора, които искат да живеят спокойно."
Оманович твърди, че разпознаването на лица на живо заплашва основно свободните общества. "Може да започне с наблюдението само на няколко хиляди души, но определено няма да свърши там", казва Оманович. "Властите трябва да забранят разпространението му сега, преди да е станало твърде късно."
