Международният икономически форум, който се проведе миналия уикенд в Санкт Петербург, успя да привлече вниманието не с инвестиционни проекти, а с острите изявления на президента на Казахстан Касим-Жомарт Токаев. В присъствието на руския президент Владимир Путин той заяви, че Казахстан не признава „квазидържавите Луганск и Донецк“. Едва ли някой е очаквал Токаев да си позволи да заяви това в лицето на Путин. И това не бе всичко - Токаев напомни на Путин две неща: че Украйна е била житницата на СССР и че му е дала едни от най-квалифицираните кадри. Освен това в ефира на един от руските телевизионни канали казахстанският президент по-рано обвини руските пропагандисти, че интерпретират погрешно ролята на Русия и Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ) в януарските събития в Казахстан. Докато те твърдят, че Русия е помогнала тогава на Казахстан, в действителност това е направил колективният орган, който е ОДКБ, подчерта държавният глава (Действително контингентът на ОДКС, изпратен в Казахстан за потушаване на безредиците, включваше общо 2030 военни, но те не бяха само от Русия, но също от Беларус, Армения, Таджикистан, Киргизия - бел.ред.).
Последва светкавична реакция от страна на Русия. Заместник-председателят на комисията на Държавната дума по въпросите на ОНД Константин Затулин заплаши Казахстан с мерки „като с Украйна“ за тези изявления. От своя страна Андрей Турчак, първи заместник-председател на Съвета на федерацията на Русия, се опита да смекчи заплахата на Затулин като каза, че между Русия и Казахстан „не е имало и няма“ никакви взаимни териториални претенции. Но същото навремето заяви и Путин по отношение на Украйна - че държавната граница с нея е ненарушима, но нещата се оказаха различни.
Всички тези събития коментира казахстанският политолог Айдар Амребаев пред изданието "Главком".
Заплахите, които Русия отправя
По думите му Казахстан многократно е бил заплашван от руски политици (включително от покойния Владимир Жириновски), които са твърдели, че Казахстан няма държавност и са заявявали руски териториални претенции към него. "Нашата страна е уморена от всичко това. Сега сме изградили обществен имунитет към подобни изявления от страна на Русия. Ако заплахите идват от официалния Кремъл, от руския президент или МВнР на Русия, тогава, разбира се, има пряка реакция", казва той. Но ако изявленията идват от страна на неофициални лица като телевизионни водещи и различни пропагандатори, които "се опитват да мътят водата", тогава не е задължително да се реагира, добавя политологът.
"Да, речта на казахстанския президент беше необичайна. Не е характерно за политиците и дипломатите да говорят толкова прямо", посочи анализаторът и поясни, че изказването е било насочено и към вътрешната аудитория. Защото в Казахстан, по думите му, също има много хора, които са жертви на руската пропаганда.
Примерът с Украйна ни показа, че не може да се разчита на никого
"Казахстанският народ имаме една стара поговорка: „Ако имаш приятел руснак, по-добре дръж брадва под възглавницата". Мисля, че казахстанското ръководство разбира потенциала на заплахата, идваща от страна на Русия, и предприема различни мерки. Например Касим-Жомарт Токаев бе на посещение в Турция. Анкара ни увери, че ще защити Казахстан в случай на посегателство върху териториалната му цялост. Имахме посещение и от министъра на отбраната на Китай, който също заяви, че Китай е готов да ни подкрепи в случай на външна заплаха, особено след като в Казахстан има много китайски инвестиции. Но все пак опитът на Украйна показва, че е невъзможно да се разчита на някого. Трябва сами да натрупаме сила."
Ще поиска ли Русия от Казахстан войници за фронта в Украйна
В Украйна много се говори, че заради загубите в човешка сила във войната Путин търси начини да набере допълнителен контингент като оказва натиск върху Беларус и други страни от ОДКБ, които по силата на Договора за колективна сигурност да му предоставят войници. Според Айдар Амребаев обаче Казахстан ще откаже да участва в това.
"Дори хипотетичното участие на казахстански войници във военни действия в Украйна би означавало политическа смърт за президента Токаев. Казахстан ще използва различни политически механизми, за да избегне подобно участие. Но в крайна сметка в същото време ние сме принудени да се съобразим и с факта, че имаме дълга граница с Руската федерация и трябва да намерим начин да избегнем повод за евентуална агресия от Кремъл", отбелязва той.
