Официално освободен от турско робство е Асеновград, точно преди 141 години. По време на руско-турската война от 1877 г. - 1878 г. генерал Виктор Дандевил е назначен за командир на трета пехотна гвардейска дивизия. След падането на Плевен, неговите части успяват да освободят Етрополе и при изключително тежки зимни условия с много жертви преминават Балкана.
На 16-ти и 17-ти януари 1878 г. при село Брестник войските на генерал Дандевил нанасят последен удар при сражението срещу армията на Сюлейман Паша. В безпорядък оцелелите от турската войска бягат на юг към Беломорието. В тези сражения участва и синът на генерала - капитан Дандевил, който е командир на стрелкови батальон.
На 18-ти януари точно на мястото, на което към днешна дата е разположен паметникът на Виктор Дандевил в Асеновград, с камбанен звън е посрещнат освободителят на Станимака. Така, преди 141 години свободата огрява града.
След вековете на чужда власт започва нова епоха в развитието на днешен Асеновград. В избухналата руско-турска война българските воини са редом до руските. Хиляди други българи помагат с продоволствия и храни. "Така че освобождението и съдбата на българите не са подарък от съдбата, а изстрадана и заслужена отплата за усилията ни като народ. Сега, от дистанцията на времето мнозина приемат свободата, като даденост. Затова днес е моментът да припомним, че това не е така. Свободата, на която се радваме, изисква усилията и дори живота на стотици българи, поколения назад. Ако не беше монахът Паисий да напише своята история и да пробуди българите от робския им сън, това може би, нямаше да стане факт.", каза историкът и главен учител по история и цивилизация в асеновградското ОУ "Ангел Кънчев" - Милко Атанасов, по време на тържественото слово по повод честване на годишнината от освобождението на Асеновград.
Той припомни, че това нямаше да е възможно и без Георги Раковски, дал един от първите тонове за освобождение. И без делото на гениалния Левски, който създава вътрешната революционна организация. И без апостолите от Априлското въстание, които жертваха живота си, за да може българският въпрос да стане европейски и да намери своето разрешение.
Днес, връщайки се назад във времето, ние бихме се запитали заслужиха ли свободата си жителите на някогашна Станимака? "Станимаклии не участваха активно в Априлското въстание. Станимака дори не е в границите на българската екзархия. Това са фактите и те ни показват цялата истина. А тя е, че хилядите българи от града и околностите села са желали свободата и са били готови да се жертват за нея. Когато след Берлинския конгрес Санстефанска България е разпокъсана, градът попада в границите на Източна Румелия. Заражда се ново движение за обединение с Княжество България. Тогава българите от асеновградския край са в предните редици на организацията. Те имат голяма заслуга за последвалото Съединение от 1885 г. Станимашка чета участва и в по-късно възникналата сръбско-българска война и дава своя принос за нейния успешен край.
Днес, полагайки венци и цветя пред паметника на генерал Дандевил в Асеновград, ние се прекланяме и пред хилядите руски воини, дошли от различни краища на необятната империя и дали живота си, обединени от мисълта да помогнат на един братски славянски и православен народ, за да постигне той своето освобождение.", каза Атанасов. Той изрази мнението си, че е добре асеновградчани да помнят, че свободата задължава и е нужно да се отстоява.
Немаловажно е, че с делата си всички българи трябва да показват, че заслужават свободата, защото за нея е платена висока цена. А вървейки напред, никога не трябва да се забравя кои сме и какво е минало ни. "Минавайки покрай паметника на генерал Дандевил в Асеновград нека винаги си спомняме, че нищо не започва и не завършва с нас, но важно е какви дела ще оставим и с какво ще ни запомнят", посочи в заключение историкът.
