Сотир Гелев e роден през 1960 г. в Асеновград. Завършил е училище за Сценични изкуства в Пловдив през 1979 г. Служи две години в Армията като артилерист. След това работи в завод за пластмасови опаковки. Докато работи в завода, през 1982 г., прави анимационния филм „Пилето”.
Филмът е участвал в Берлинале 1984 г. Същата година печели Златен гълъб на Фестивала на късометражния филм в Лайпциг.
От 1984 до 1989 г. учи в Националната академия за Изкуство. През това време рисува комикси за списание „ДЪГА”, едно от малкото специализирани издания за комикси в България.
Неговите поредици по книгите на Толкин „Хобитът” и „Властелинът на пръстените” са първото представяне на този автор в България.
След 1990 г. той и неговият брат Пенко Гелев издават списанието за комикси „РИКС”. Списанието просъществува кратко, но в него се появяват автори, които по-късно работят в Европа и Америка.
През 1998-99 година заедно с брат си написват сценария на филма „МАГЬОСНИЦИ” – първият български фентъзи филм. Те реализират филма като продуценти, а Сотир Гелев е и режисьор, заедно с Иван Георгиев.
През 2000 г. двамата написват сценария и заснемат филма „КОЛОБЪР” за Българската национална телевизия. Сотир Гелев е отново режисьор на филма.
От 2001 до 2007 г. Сотир Гелев и Пенко Гелев са продуценти на телевизионния сериал „Приказки за физиката и астрономията” за Българската национална телевизия . Това е детски сериал с образователни елементи. От него заснемат 250 епизода. Сотир Гелев е сценарист на 100 от тях.
През 2008 и 2009 г. двамата братя продуцират за Българската национална телевизия детския сериал „Добър ден, господин Жасмин”. От него реализират 45 епизода.
През 2009 г. се връща към анимационното кино. Продуцира и режисира филмите „ДОРОГА”, "КЕРАТА", "ОРБИС" и "ПИЛЕТА".
В момента работи над пълнометражен анимационен филм, който се очаква да излезе през следващата 2015 г.
Ето какво ни разказа той за Sofia Comics Expo:
Sofia Comics Expo е международна изложба, която представя художници на комикси от 17 страни. Показани са около 1400 творби. Целта на изложбата е да покажем многообразието на съвременния комикс в света и да го съпоставим с постиженията на български автори от различни поколения. Ние искаме да покажем, че съвремения комикс е важна част от съвременната култура, от модерната литература и изобразително изкуство.
В България битува разбирането, че комиксите са занимание за деца.
С тази изложба искаме да покажем на българските читатели, че модерният комикс може да разказва и сериозни истории, че няма ограничение в жанровете и в темите. Авторите на комикси боравят с изключително разнообразни литературни и изобразителни похвати.
В експозицията може да се видят голяма част от жанровете, характерни за съвременния комикс – от класически произведения до алтернативни творби, съвършено непознати на широката публика.
Изложба дава възможност за съпоставка между автори от различни стилове, национални школи и силни индивидуалности. Може би това е причината тя да се радва на рекордна посещаемост. Който иска да я види, все още има тази възможност, защото вратите й са отворени до 13 септември, в залите на сградата на СБХ на улица "Шипка" 6.
За коя година поред се организира?
Изложба на комикси от такъв мащаб се организира за пръв път у нас. Миналата година организирахме Първа национална изложба на българския комикс, която мина при изключителен интерес и беше посетена от повече от 2000 зрители. Това ни даде кураж тази година да се заемем със Sofia Comics Expo.
Кой седи зад организирането й?
Двигател на Sofia Comics Expo е нашето Сдружение "Проектът Дъга", но това събитие нямаше да се случи без Секция "Комикс" към Съюза на българските художници. Бяхме сериозно подкрепени и от Програма "Култура" към Столична Община.
Колко души участват с творбите си?
В изложбата участват 160 автори на комикси. Те са представители на различни поколения, жанрови и течения в европейския и световния комикс. Най-застъпени са авторите от Стария континент, но има и художници от Съединените щати, Австралия и Аржентина. Голяма част от тях са световни имена в комикса, които са познати на любителите на комикса от много страни. Сред тези популярни автори има и българи. Това са Алекс Малеев, който работи за "Марвел" в Америка и Виктор Кълвачев, който сега твори във Франция.
Какво могат да видят хората там?
Изложбата е организирана на принципа на кураторски колекции. Някои куратори представят своя селекция от автори от дадена страна. Други куратори представят международни колекции, обединени от някакъв принцип.
Например Томаш Прокоупек представя колекция от чешки художници, като се е постарал да направи кратък исторически преглед на чешкия комикс. Миша Заславский е подбрал интересна селекция на съвременни руски автори. Полша е представена от Павел Тимофеюк, който е изпратил работи от художници от различни поколения. Сръбските художници на комикси, с които поддържаме особено тесни контакти, са показани в две колекции – класически сръбски комикс (куратор Марко Стоянович) и алтернативен комикс в Сърбия (куратор Саша Ракезич).
Холандският комикс е представен от Холандската фондация за литература. Знаменитото издателство "Футурополис" е изложило работи на свои автори, а белгийският Център на комикса ни е изпратило своя сбирка от творби на утвърдени автори.
Петър Станимиров е нарекъл своята колекция "Майстори на комикса от цял свят", а Виктор Кълвачев е поканил свои приятели от Европа и Америка.
Антон Стайков е поканил за участие няколко автори на "графични новели", жанр в комикса, който набира голяма популярност.
Българските автори също имат представителна колекция, в която участват предимно членове на Секция "Комикс" към СБХ. За младите български художници организирахме специален конкурс с чудесни награди. Работите, подбрани от журите, са представени в отделна селекция.
Какво включва програмата?
Освен изложбата, Sofia Comics Expo включва научна конференция
"КОМИКС / АНИМАЦИЯ / КИНО", организирана от Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките, Секция "Комикс"към СБХ и сдружение, "Проектът Дъга", както и поредица от уъркшопи, към които интересът е много голям.
Как решихте да се занимавате с това?
В средата на 80-те години на миналия век бях студент в Академията и печатах карикатури в списание "Карикатура". Не знам дали някой си спомня за това списание, но то беше на много високо ниво, защото за него работеха най-добрите български карикатуристи, беше по-артистично и работите, които се печатаха на страниците му, бяха със значително по-висока графична стойност от обикновените вестникарски карикатури. Любопитно е, че като потърсих някаква информация в мрежата, не успях да открия нито ред за спиание "Карикатура". Това е странно, защото беше забележително списание, с значителен принос във своята област. Очевидно нещата бяха отишли твърде далеч и списанието стана неудобно за властта, защото списанието беше закрито със специален указ на Политбюро на Комунистическата партия. Със закриването на списанието значителна част от доходите ми секнаха. Това беше един от факторите, които повлияха да се насоча към списание "Дъга". Честно казано, не си спомням дали някой ми подсказа или аз сам реших да отида и да се пробвам. Освен това от малък имах желание да правя комикси, усещах го като нещо естествено и някак си никога не съм се съмнявал, че един ден ще правя рисувани истории. Да не говорим, че заради комикси замалко не ме изключиха от училището за сценични кадри в Пловдив.
Дъга беше едно от малкото места по онова време, където те допускаха да работиш заради качествата ти, а не по други причини. Нарисувах страничка с една доста глупава история, но Жоро Гаделев, художественият редактор на списание "Дъга", я хареса. Предложи ми да си избера някоя книга и да я адаптирам за комикс.
По това време много харесвах "Билбо Бегинс или дотам и обратно", четох я в гимназията и след това често я препрочитах. Спомням си, че ми я подари чичо ми Панайот Гелев. Заех се да я адаптирам и така се появи комиксът в "Дъга"
Каква е историята на комиксите в България?
На този въпрос е трудно да се отговори с няколко изречения.
Комиксът като социална карикатурна журналистика и образователно-забавен детски жанр има повече от стогодишна история в България. Въпреки това върху него до неотдавна се проектираха стереотипно пренебрежение и нежелание той да бъде включен в анализите на българското изкуство. По времето на социализма комиксът е определян като "пропагандиращ западните ценности", "упадъчен", "несериозен жанр".
Въпреки това легендарното списание "Дъга" успява да просъществува цели 12 години след първия си брой от 1979 г., като с общ тираж, надхвърлящ 10 милиона, достигна до сърцата на поколения български деца – а с това формира социална памет и симпатия и до днес.
Комиксът отдавна се е превърнал в пълноправно изкуство, темите и реализацията на съвременните комикси са разказани със средствата на текстове и картини, които говорят езика на съвременниците ни.
За тези, които се интересуват, миналата година излезе книгата "Кратка история на българския комикс" – едно изключително издание с огромно количество илюстрации. Неин автор е Антон Стайков, който е един от организаторите на Sofia Comics Expo. За този свой труд той получи Наградата за принос към българския комикс на името на Александър Денков за 2014 година.
Имат ли бъдеще?
Основната задача на нашето сдружение е да поставим това бъдеще на здрави основи. Изложбите на комикси са част от нашите усилия.
Колко време отнема изработката на един комикс?
Някои автори на вестникарски комикси печатат свои творби буквално всеки дан. Други автори, особено авторите на албуми или "графични романи" понякога работят по няколко години върху една книга. Времето зависи от жанра и обема на комикса.
Как се пише сценарий за комикс?
Сценарият за комикс много напомна на сценарий за филм. Писането му не се ръзличава съществено от писането на какъвто и да е друг сценарий. Разбира се, има и специфични особености. Най-важната разлика е в това, че действието се разгръща от страница на страница. Пишещият трябва да отчита тази особеност, ако иска да създаде въздействаща творба.
Какво ви вдъховява да рисувате?
Трябва да призная, че не разчитам много на вдъхновението. Да се създаде един комикс, а и каквато и да е друга творба, е необходимо много време усилена работа и не може да се разчита на моментни настроения. Който разчита на вдъхновението, трудно ще го задържи толкова време, че да завърши една работа докрай.
Каква е разликата между комиксите и анимацията?
Комиксът е по-скоро част от литературата. Той разказва истории, като използва всички предимства на писания текст и на изображението. Чрез комикс могат да се разкажат истории, които не могат да бъдат разказани по друг начин.
Може да се каже, че както се отнася комиксът към литературата, по подобен начин се отнася анимацията към киното.
В съвременната култура различните изкуства постоянно се преливат, влияят си, едното поражда другото. Много често един комикс може да се окаже първоизточник на анимационен филм (а често и на игрален филм). Популярни анимационни (и игрални) филми често се превръщат в комикси. Повод за създаването на комикси са и литературни, а и музикални творби.
В комикса картинките са неподвижни, а в анимацията те се движат. Но това е нещо, което е на път да се промени – за добро или за зло. Бъдещето ще покаже.
Колко души в България се занимават с комикси?
На миналогодишната изложба на българския комикс участваха 98 художника с близо хиляда творби. Не всички от тях се занимават активно с комикс, но тази цифра показва, че потенциалът в страната ни е огромен.
Проблемът е, че издаването на комикси в България е трудно и рисковано занимание.
Ако трябва изобразите България в една картинка, как би изглеждала тя ?
Никога не бих се заел с нещо подобно.
