Йоргос Гунаропулос (1889 – 1977) е един от значимите художници на своето време - още в младините си той получава признание в Париж, където участва в общи изложби с творци като Пикасо и Жорж Брак, по-късно в дома си в Атина посреща Шагал, за да разговаря с него за същността на изкуството, а през 1975 г. има честта приживе да бъде бъде удостоен с голяма ретроспективна изложба, организирана от гръцката националната галерия.
Автопортрет, Йоргос Гунаропулос, около 1950 г.
Малко известен факт у нас е, че този художник е роден в Созопол - „Моят град се нарича Созополис, ние го наричахме Зополи, и се намира на Черно море в България. Той е построен върху висок скалист бряг, който прилича на дълъг и тесен език.” разказва през 1972 г. в интервю по Атинското радио Гунаропулос, и продължава: “Спомням си за Созопол, когато искам да разбера какво представлява изкуството и обсебилото ме желание да приложа в художествената си дейност това, което съществува и не се вижда.“
Тези думи и до днес отекват в спомените на някои от по-възрастните созополчани. Те знаят, че в тяхното градче е роден известен творец, но също така знаят, че напускайки Созопол в началото на 20 век, той никога повече не се завръща в бащиния си дом. Картините му обаче пътуват.
След изложбата с негови произведения, организирана в родния му град през 1996 г., в началото на юни 2023 г. Гунаропулос ще се “установи” в Созопол с постоянна експозиция в общинската галерия.
Плакат към изложбата с творби на Йоргос Гунаропулос, Яна Костантцалиева
Една от залите на Старото созополско училище вече е обновена и очаква да приюти творбите, които внучките на художника - Мария и Деспина Гунаропулу даряват на Община Созопол през пролетта на 2023 г. Тази ценна придобивка за морския град е включена в албумната част на изданиеto на ИК „Знаци“, посветено на непрекъснатата връзка на Гунаропулос със Созопол, което ще получи своето предварително представяне при откриването на изложбата.
Фар върху морски скали, ок. 1935
За творбите, които постъпват във фонда на галерията, могат да се разкажат множество интересни истории, една от които е свързана с подготвителната рисунка за портрета на майката на художника - Анна. Портретът е представен през 1929 г. при първата самостоятелна изложба на Гунаропулос в Атина, а обстоятелствата около неговото създаване са твърде любопитни.
Тази изложба на Гунаропулос има голям успях, но и поляризира мненията на публиката и критиката. Захариас Папантониу, по това време директор на Националната галерия, обвинява художника, че поради липса на умения пренебрегва правилата за рисуване. Гунаропулос приема предизвикателството и за два дни успява да нарисува портрет на майка си в строго академичен стил, който излага в галерията редом с останалите си картини. Портретът го разкрива като умел майстор, способен да създаде класическо произведение на изкуството, а след този случай никой повече не смее да поставя под въпрос таланта му.
Майката на художника, 1929 г.
„Колкото повече остарява човек, толкова повече той се връща към своите детски видения“ споделя Гунаропулос, в чието творчество светлината триумфира. Нейните извори, „живото чувство, което е най-важното в рисуването“, той търси и намира в Созопол.
Изложбата с произведения на Гунаропулос в Созопол ще бъде открита на 3 юни и е част от програмата на франкофонския фестивал „Солей“. В същия ден в Стария град на Созопол ще се състои церемония по откриване на паметник на художника, дело на скулптура Митко Гълъбов.
Всички тези инициативи се осъществяват с подкрепата на Община Созопол, както и благодарение на даренията, постъпили от частни лица и организации.
Повече за събитията можете да научите тук - https://www.facebook.com/events/809874046786006
