Биолози и историци от Австрия и Италия проучиха състава на биологичния материал в седем рисунки на Леонардо да Винчи. Те открили неочаквано разнообразие от бактерии, гъби и човешка ДНК. Резултатите от изследването са публикувани в списание „Frontiers in Microbiology“.
Още: Виктор Чучков представя втората си фотографска изложба
Още: Почина художничката Ива Владимирова
Учените използвали иновативен геномен подход, наречен Nanopore, за да анализират микробиома на рисунки, който комбинира метода секвениране от трето поколение с протокол за амплификация на генома (WGA).
Това е първото пълно геномно изследване на произведения на великия италиански художник, предаде БГНЕС.
Чувствителният метод Nanopore е много добър инструмент за мониторинг на произведения на изкуството, с чиято помощ може да се оцени микробиома и да се визуализират неговите вариации.
Още: Откриваме "Лицата на нощна София" във фотографска изложба в Централни хали
Още: Откриват изложба на Стефан Десподов - Деспо в Народния театър
Въпреки отстъствието на видими увреждания на хартията, учените открили следи от голямо количество бактерии върху рисунките на Леонардо, а количеството им преобладавало над това на гъбите.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Показват картини, конфискувани от мафията: Сред тях и творба на Кристо
Още: Няма да повярвате какво има на гърба на картината "Мона Лиза" (ВИДЕО)
Според тях, голяма част от тези бактерии са типични за микробиома на човека и са оставени по време на реставрационни дейности.
Друго интересно откритие било наличието на голямо количество човешка ДНК. Авторите подчертават, че нямат основания да твърдят, че това е ДНК на художника. По-вероятно е следите да са оставени от реставраторите през годините.
Учените успели да установят също, че рисунките са били дълго време в Торино и Рим.
Още: Емблематичният банан, залепен с тиксо, се продаде за 6,2 млн. долара в Ню Йорк
Още: Картина на Рене Магрит с нечуван рекорд: Продадоха я за 9-цифрена сума (СНИМКИ)
Авторите на проучването смятат, че с раработения от тях метод може да се създават биологични „пръстови отпечатъци“ на най-известните произведения на изкуството, което не само ще даде възможност да се научи много за историята на създаването им и начина, по който са били съхранявани, но и ще им осигури допълнителна защита.
