Вратовръзката означава строгост, власт, корпорация, пари, изисканост, елегантност. Това обаче са едва първите и най-елементарни социални кодове, а те бяха убедително надскочени от 24-годишната Георгия Рачева, която представи дебютната си авангардна изложба в галерия "Митков" в София.
Там ценителите можеха да видят крайно интересни арт метаморфози: вратовръзки, от които се разтварят крилете на пеперуда, вратовръзки, които украсяват коледна елха, или пък с прилежаща бяла яка са окачени безцеремонно върху живописна картина, пише Стандарт.
"Искаше ми се да разчупя визията в две сфери: тази на модата и тази на изкуството. Да ги смеся и преобразувам в нещо ново. Да изляза от мейнстрийма. Харесвам провокацията на модерното изкуство, тя ме тегли непрекъснато. Вратовръзките винаги придават определена строгост. А аз се опитвам да разчупя тъкмо това тяхно качество. С удоволствие съчетавам интересни цветове, форми, райета. Подхождам към тях бутиково и като на игра", представя идеята си Георгия.
Тя учи архитектура шеста година в Нов български университет. Казва, че ако ръката ти свикне и заобича да се движи по белия лист, е много вероятно да ѝ се приискат най-разнообразни форми на изява: от строгите чертежи в университета до изобразителното изкуство и правенето на вратовръзки. Идеята за изложбата се родила по обратния път - тя първо харесала галерията и едва после се появило желанието да я изпълни със собствени неща.
"Имах особено усещане, когато влязох в нея. Аурата беше страхотна. Казах си, че това ще е мястото, непременно, имах хубаво предчувствие. Получих одобрението на галериста - художника Павел Митков. Не го познавах предварително, казах му, че искам да направя изложба и толкова. Той се съгласи да сложим две мои вратовръзки върху негови картини - пасваха си цветово, имаше хармония между тях. И двамата мислим, че изкуството се движи от експеримента, който трябва да се упражнява непрекъснато", казва Георгия.
По въпроса дали съвременният арт не е стигнал прекалено далеч - предвид ситуацията, в която чистачките изхвърлили пепелниците от една галерия, понеже не разбрали, че са част от твърде изобретателна инсталация - Георгия има солиден аргумент: след Анди Уорхол всичко е позволено. Тя харесва именно скандалността на модерното изкуство, рискът то да не бъде харесано, а и свободата хората сами да се оттеглят в изводите си, след като са го наблюдавали.
Преценката на арт момичето за модните навици на българите отчитат следният баланс: суетата при жените и мъжете изглежда изравнена.
"Суетата вече не е само женска черта. Донякъде приветствам това. Онова, което най-много бих искала, е мъжете да не разчитат на строгата визия само в работно време или като са поканени на интервю, а костюмът и вратовръзката да станат част от ежедневието ни."
В обичайната дилема за всеки млад човек – дали да се възползва окончателно от услугата на терминалите – Георгия все пак е предпочела да остане в България. С времето, разказва тя, е осъзнала, че връзката й със семейството е прекалено силна, за да избере живота другаде. Правилната стратегия, която тя изповядва, е да пътува много по света, но все пак да се прибира при близките.
"Засега искам да дам шанс на България. Страната ни заслужава първо да пробваме тук. Силно се впечатлявам от млади и кадърни хора, избрали да останат. Те ме вдъхновяват да направя същото", казва Георгия.
Родом е от Габрово, а в семейството ѝ радикално надделяват юристите. Тя е единствената, която е решила да кривне от правия път на правото. Има две сестри, едната, от които е нейна близначка.
Експертното мнение на Георгия за архитектурата на София е следното:
"Градският ансамбъл би могъл да се подобри - има райони с нарушена симетрия, по които дълго ще се наложи да се работи. Редуването на сгради от всякакъв тип и височина пречи на иначе хубавият силует на града."
"София все пак е успяла да опази голяма част от наследството си. Оттук насетне е важно там, където има симетрия, тя бъде запазена, а съвременните форми да навлязат по местата, където е възможно, без да нарушават хармонията на града", казва още Георгия Рачева.
Тя споделя, че не е типична габровка, защото трудно запомня вицове. Обича обаче хората с чувство за хумор и изпитва истински затруднения, ако случайно се наложи да свали усмивката от лицето си - казва, че въобще не умее да не се смее.
