Много американци вярват, че цялата територия на Източна Европа, разположена до Русия, е много далеч и е трудна за разбиране. Тази част на света съдържа редица държави, големи и малки, които обикновено не са сред най-обсъжданите в американските новини и които американските туристи рядко посещават. За да се осмисли голяма част от този отдалечен регион, би било разумно да разгледаме този регион, като се фокусираме върху Черно море, и да разглеждаме този воден обект като ключова забележителност за основната част на региона. Това не само помага да се изясни какво планира Русия във връзка с близката й чужбина, но също така хвърля светлина върху действията на Китай и какъв отговор се изисква от САЩ, пише американското списание The National Interest. Ето какво се казва в статията, преведена от "Фокус":
Черноморският регион се разглежда най-добре като територия, която съдържа три големи и важни крепости - Украйна на север, Турция на юг и Русия на североизток. Освен това от двете страни на региона има три държави - Румъния, България и Молдова вляво или на Запад, както и Грузия, Армения и Азербайджан на изток. Турция, Румъния и България са съюзници на НАТО; Америка и останалите 26 държави-членки на НАТО (общо 30) са длъжни да ги защитават съгласно Договора за взаимна отбрана. И въпреки че Украйна не е член на НАТО, САЩ обещаха още през 1994 г. (заедно с Русия) да помогнат да я защитят и да гарантират нейната сигурност - и затова руската агресия срещу Украйна от 2014 г. поражда опасения.
Това не означава, че Америка трябва да се подготви за война срещу Китай или Русия в Черноморския регион. Черно море е далеч от бреговете на Китай; основните военни проблеми, свързани с Китай са в западната част на Тихия океан. Освен това, както каза председателят на Съвместния комитет на началник щабовете, генерал Марк Мили, в реч на 2 декември в Института „Брукингс“, „САЩ са в състояние на голяма конкуренция, а не в състояние на конфликт. И ние трябва да се стремим да поддържаме съществуващото положение, като същевременно успешно се конкурираме с Русия и Китай по въпросите на влиянието.“
Всъщност, както и в много други части на света, Китай не представлява пряка военна заплаха, а по-скоро оспорва интересите на САЩ в областта на икономиката, технологиите и шпионажа. По-конкретно трябва да се отбележи следното:
• Чрез своята инициатива „Пояс и път“ Китай предлага заеми на много страни. Това включва и региона на Черно море. Но клиентите на Китай трябва да бъдат внимателни: той дава пари при определени условия. САЩ трябва да помогнат на страните от региона да разберат това и трябва да го направят така, че те да могат да приемат заеми, знаейки какво ги задължават да правят.
• китайският софтуер и хардуер са оптимизирани за внимателно наблюдение и контрол на населението, тоест когато жителите на Черноморския регион ще купуват китайските технологии, дори от частни фирми, в области като 5G, те ще бъдат следени. Това е залегнало в китайския „закон за интеграцията“ на гражданската, търговската и военната индустрия с участието на специалните служби. Пекин дори не се преструва, че не е така.
• Китай активно се опитва да изкупува дялове в бизнеса в индустрии с огромни последици за сигурността. Поразителен пример е производственото предприятие „Моторсич“ в Украйна, което произвежда висококачествени двигатели за хеликоптери и самолети. Като се има предвид, че украинската икономика преживява трудни времена, такива активи могат да станат относително лесна плячка за уж приятелски, но и коварен чуждестранен инвеститор.
• като цяло в бъдеще за „китайската“ инфраструктура ще трябва да се плаща с контролни дялове от предприятия.
• Като цяло неизпълнението на задълженията по китайски заеми води до създаване на китайска собственост върху активите и неизпълнението на задълженията по заеми е напълно възможно, когато големи проекти се налагат на нищо неподозиращите страни със слаба икономика и липса на прозрачност в техните инвестиционни решения.
За щастие Америка може да направи много, за да предложи различни видове помощ, които вече показват обещаващи резултати в други региони на света. Например Малайзия и Пакистан осъзнаха, че могат да се откажат от мащабни китайски проекти, които няма да им помогнат много при създаването на работни места (тъй като Китай привлича предимно своите работници за изпълнение на проекти по инициативата „Пояс и път“), но ще създадат необходимостта от плащане на големи дългове. Централизирана база данни която ще проследява подобни китайски действия и ще помага на страните да изчисляват плюсовете и минусите за всяка предложена инвестиция преди подписване на договори може да окаже значителна помощ в борбата с тази практика на Китай.
Накратко, САЩ трябва да участват. Те трябва да бъдат една от водещите държави в този регион. ЕС и НАТО са важни като структури, които допълват американската дипломация. Новата администрация на Байдън трябва да признае Черно море като важен регион, в който основният акцент трябва да бъде върху дипломацията и икономическото взаимодействие.
Положителното е, че бъдещето на Черноморския регион не трябва да бъде свързано с война. Военната подкрепа е важна, но тя е само един от инструментите ни за ангажиране в този жизненоважен регион. За да избегне негативното развитие, Америка трябва да действа ефективно, да бъде търпелива и да не спира да действа ... ако иска да го направи и вземе решение, ще постигне успехи. Време е да вземе решение.
A защо Тръмп днес заяви, че е рано да се предава - вижте тук.
