През последните години светът изглежда все по-неприятно място за хората. Несправедливите войни не свършват, дори най-благонадеждните публични личности разочароват, а във властта се настаняват публични персони с все по-радикални лозунги. Никой не се интересува от общочовешките ценности, а съществуват ли тези ценности изобщо? Все повече се налага фазата "който няма очаквания, няма да се разочарова".
Евроскептицизмът бележи възход в Европа
Пикът на тези настроения все по-често е разглеждан като сериозен социален проблем. За това, че в хората не остана вяра в "святото" въздишат не само философи и политолози, но работодатели, маркетолози и разбира се - политици и активисти.
Още: Първан Симеонов: Българската политика в момента е отвратителна
Снимка: iStock
Най-много се възмущават онези, които обикновено използват чуждото неравнодуши и вярата в идеалите. Толкова ли е лошо да гледаме на света цинично? И има ли смисъл да оставаме добри, когато всички са толкова лоши? По тази тема размишляват редакторите на изданието "Сигнал".
Нищо свято
Общественият цинизъм се поражда поради липса на доверие. В частност - заради липсата на вярата в това, че действията на околните могат да бъдат продиктувани от нещо друго освен от стреме за изгода.
Още: Журналист: Партиите в България не разговарят на база идеи, а на база омраза
Това наистина е проблем в съвременния свят. Хората все по-често се съмняват в действията на властите, нямат доверие на институциите и не виждат надеждни партньори в институциите. Ако през 1972 г. около половината граждани на САЩ са смятали, че "на повечето хора може да се вярва", при наскоро повторно проведено проучване същия отговор са отбелязали едва 32% от анкетираните.
През 2022 г. международно изследване установява същата тенденция в 24 от 28 страни. 64% от анкетираните предполагат, че хората са загубили способността да водят конструктивни и цивилизовани дискусии по спорни въпроси.
Въз основа на недоверието възникнаха цели политически идеологии - разнообразни "скептицизми" - евроскептиците са наричани критици на евроинтеграцията, а екоскептици - хора, които не вярват в глобалните климатични промени. Има дори демократични скептици - тези, които смятат самата идея на демокрацията не само несъвършена, но и вредна.
Още: Светът се управлява от старци. Каква е рецептата за лечение?
Снимка: iStock
Тези движения са именно цинични: техните идеологии са построени не на разумното съмнение, като философски скептицизъм, а на отрицанието на самата възможност за каквито и да било идеалистични убеждения. Скептикът може да бъде убеден в друго, докато циникът - не е възможно.
Епидемия от недоверие
Според учените епидемията от недоверие е свързана преди всичко с обективни фактори: нивото на безработица, икономическото благосъстояние, политическите репресии, а така също и с нивото на свободата на словото, независимостта на съдебната система и грешките на изпълнителната власт. Единственото, което практически не влияе върху степента на обществения цинизъм това е всекидневното човешко общуване.
Още: Нови начала за стари тарикати: Как партиите да поемат по нов път
Съветският прост човек
Социологът Юрий Левада твърди, че съветската държава е отгледала "особен социокултурен антропологичен тип" на "съветския прост човек": скептик и циник, който много и често лъже, не вярва на никого и се страхува да поеме лична отговорност. От "Левата-център" смятат, че този циничен тип човек в Русия се възпроизвежда и сега. Според други учени през последните 15 години руснаците все повече ценят "активния индивидуализъм", по-склонни са да рискуват и да проявяват инициатива.
Но в известен смисъл гражданите остават циници: най-много те ценят своето собствено удоволствие, а емпатия проявяват най-лесно към близките си и хора, които приличат на тях самите. Съчувствието към далечни хора и такива, които не приличат на тях изисква повече усилия - показателите за универсалната емпатия през последните 15 години само се понижават.
Още: Урок по отклоняване на общественото внимание
Недоверието към външния свят е толкова свойствено на съвременните руснаци, че локалното значение на думата "цинизъм" се е променило. Според рускоговорящите лингвисти циникът не е този, който не вярва, а този който грубо, безсрамно и пренебрежително говори за своето недоверие.
Не циник, а реалист
Според психолога Джамил Заки от университета в Станфорд смята, че разсъжденията за "реализма" на циничния поглед върху света са манипулация. Такова разсъждение не е възможно да бъде потвърдено или опровергано. Изразите "бъди реалист" или "оценявам света реалистично" са етикети, съществува да повишат гледната точка на говорещия и да унизят събеседника.
Реализъм
Още: Урок по отклоняване на общественото внимание
Сама по себе си думата "реализъм" е дума, която няма точно значение. В нея може да бъде вложен всякакъв смисъл. Наричат реалистична теорията за международните отношения, според която в тези отношения няма място за ценности и морал, а те са основани изключително на силата и властта.
През XIX в. реализмът в литературата и живописта се е свързвал с жизнеподобността и психологическата достоверност. Социалистическият реализъм от ХХ в. не се отдалечава много от древногръцките митове и легенди.
Снимка: iStock
Още: С коя дума бихте описали българската политика: Actualno.com събра вашите мнения (ВИДЕО)
За учените "реалистичният подход" е познанието за света с помощта на обективни данни. В действителност социалните науки са подложени на многословността. Историците никога няма да могат обективно да опишат арабско-израелския конфликт, а социолозите, психолозите и политолозите едва ли ще намерят окончателен отговор на въпроса "как да превърнем автократиите в демокрация?".
Никой все още не знае какво е "реализъм" - всички разговори за него са взаимен обмен на предпочитани картини за бъдещето и оценки на настоящето. Реализъм е това, в което вярва говорещият, а това, в което не вярва - не е реализъм.
По-добре да не вярвам, отколкото да се разочаровам
Представите ни за реалността никога няма да могат да обхванат живота в цялата му пълнота. Всички наши съждения в крайна сметка са оценъчни и ние сами избираме къде да поставим акцента.
Още: Няма такава вулгарност: Цинизмът в парламента е вече на нивото на селската кръчма
Картината на света, в която абсолютното мнозинство хора са зли и егоистични, а светът е едно лошо и неприятно място може да се окаже много убедителна. Изобилието от лоши новини в медиите само подкрепят тази вяра.
Според Джамил Заки това, че картината на света е съсредоточена върху "лошото" е много привлекателна и енергийно изгодна. При минимални усилия от страна на човека тя дава илюзия за контрол и позволява да се почувстваме по-умни.
Прост и разбираем
Светът на циника е много прост и разбираем. Всяко събитие в него с лекота се обяснява или с това, че светът е несправедлив, или с това, че всеки гледа себе си.
Още: Германско издание: Доверието към ЕС спада
Според Заки циничният модел на света се базира върху явлението, което социалните психолози наричан "феномен на множественото невежество". Цинизмът кара хората да вярват, че колкото и да се стремят към положителни промени, всички останали биха искали нещата да останат такива, каквито са. В крайна сметка се получава едно общество, в което всички искат промени, но никой не се решава да каже това на висок глас.
Туск: ЕС трябва да се откаже от "утопичните си мечти" за по-дълбока интеграция
Убедеността в това, че всички наоколо са зли и на никой не може да се вярва и начин за консервирането на статуквото, принуждаване към пасивност. По този начин руската пропаганда убеждава гражданите, че са заобиколени от подлеци, подхранвани от коварния Запад, който плаща на опозиционерите и спонсорира изгодните му "цветни революции". Пък и в Русия е пълно с крадци, злодеи и престъпници - но това няма как да се промени, такава е човешката природа. По-добре да не се бутаме в политиката и да се хабим без особен смисъл.
От една страна съвременните политически философи са убедени, че здравословният скептицизъм е важна и полезна част от демокрацията, той държи полиците под контрол и не им позволява да манипулират общественото мнение нито чрез популизъм, нито с прекален идеализъм.
От друга страна, ако скептикът се превърне в циник, то той по-често вярва в конспиративните теории, склонен е да "прощава" на кандидатите политическите скандали и да се отказва от политическото участие като цяло. Такива избиратели изначално са уверени, че "политиката е мръсна работа" - защо да се въвличаме?
Още: Евроскептицизмът в Северна Македония расте, сочи доклад
Въпреки тези данни Заки отбелязва, че 70% от хората смятат цинизма за признак на висок интелект, а 85% са убедени, че циниците са способни ефективно да различават истината от лъжата.
Циниците умират по-рано
На практика циниците умират по-рано, по-често страдат от депресия, сърдечносъдови заболявания и бърнаут. Цинизмът не е непосредствена причина за влошаване на здравето, но повишава случаите на междуличностни конфликти, понижава нивото на социална подкрепа и води до голям брой стресови събития.
Още: Цинизъм на Прехода има, но той дойде отгоре-надолу
Снимка: iStock
Ето и още данни от областта на поведенческата психология: учените са установили, че децата, възпитавани от циници и "реалисти" имат по-малък шанс за успех в живота. Те по-рядко заемат ръководни длъжности (макар да се стремят към това) и печелят по-малко: доходите на циниците нарастват три пъти по-бавно, отколкото при идеалистите.
Липсата на идеали вреди на всеки. Проблемът (който учените не могат да решат) е в това - откъде да се вземат тези идеали в едно общество, което е пропито от цинизъм.
Депутати евроскептици похарчили неправомерно над 500 000 евро
