Заплахата от пълен колапс във Венецуела принуждава гражданите ѝ да бягат в Колумбия и Бразилия. Но и тези държави вече са изправени пред не по-малко сериозни проблеми, коментира берлинският вестник Der Tagesspiegel.
За да бъде нормализирана ситуацията във Венецуела не трябва непременно да бъде постигнат консенсус между двете спорещи страни. Но при всички положения е необходим диалог. В тази връзка е малко вероятно на политическата конфронтация, която разтърсва южноамериканската страна, да бъде сложена точка в близко време, пише агенция Фокус.
Правителството на президента Николас Мадуро даде да се разбере, че не се интересува от преговори с опозицията. Ескалацията на напрежението обаче си струва - подобно на всички авторитарни режими, и този в Каракас се нуждае от врагове, за да мобилизира поддръжниците си. Практически това вече е постигнато и точно това е причината, поради която Мадуро и Социалистическата партия сега се намират на прага на установяването на диктатура.
Венецуелската трагедия обаче се корени в това, че дори и опозицията не носи надежди на изстрадалите граждани. Лидерите ѝ са част от стария политически елит в страната, който я разграбваше в периода до 1999 г. Слабостта на опозицията се подсилва и от нейното разединение - съгласие има само в желанието за провеждане на нови избори. Такива обаче едва ли ще бъдат проведени, докато Мадуро остава на власт - като се вземе предвид фактът, че военните са зад гърба му, ситуацията в страната тепърва ще се изостря. Поради тази причина мнозина венецуелци търсят спокоен и сигурен живот в съседни държави като Бразилия и Колумбия. Но и те са заплашени от ескалация на напрежението.
Въпреки че Венецуела е най-ярък пример за отслабването на демокрацията в Южна Америка, Бразилия, най-гъсто населената страна в региона, също се намира в дълбока политическа криза. След инициирането на разследване на корупционния скандал с участието на държавната петролна компания Petrobras през 2014 г., бразилците откриха, че почти целия им политически и икономически елит е корумпиран.
Както във Венецуела, краят на политическата криза в Бразилия се очаква през 2018 г., когато ще бъдат проведени избори.
Друг паралел е, че икономическият спад и в двата случая е предизвикан от поевтиняването на цените на петрола. Ирония на съдбата е, че правителствата на левите във Венецуела и Бразилия обвързаха своите модели на развитие с износа на суровини. Историята обаче вече е показвала многократно, че този път води до задънена улица.
Друга страна в Южна Америка, която преминава през критичен период на развитие, е Колумбия. За разлика от Бразилия, тя се влияе в много по-голяма степен от икономическите бежанци от Венецуела, които пазаруват на територията ѝ или бягат от неблагоприятните условия в страната си. Въпреки че в Колумбия не съществува остра национална криза, мирният процес с партизаните от ФАРК създава нови проблеми. Оказва се, че колумбийското правителство на президента Хуан Мануел Сантос има контрол в големите градове на страната, но в страната такъв почти отсъства. Все още доминират несправедливите условия, които някога доведоха до появата на ФАРК.
В този контекст може да се тълкува и рекордната реколта на кока. Районите, в които се отглежда растението, използвано за производството на кокаин, се е удвоил в периода между 2013 г. и 2016 г. Въпреки че мирното споразумение предвижда унищожението на кока полетата, държавата не е направила нищо, за да даде на земеделските производители стимули за тази трансформация. Предвидена е поземлена реформа, но тя е възпрепятствана от старата олигархия.
