Кой е човекът, номиниран от Доналд Тръмп за президент на Световната банка? През двете си години в Министерството на финансите на САЩ Дейвид Малпас многократно е критикувал големите кредитори като разточителни и неефективни и е призовал за реформи. Сега той е готов да поеме управлението на Световната банка, където може да постави своя собствен печат върху политиката ѝ - нещо, което според мнозина експерти ще подкопае основите на институцията.
Доналд Тръмп номинира Малпас да оглави Световната банка. Според едно неписано правило, като най-голям акционер Вашингтон може да избере президента на банката, но това става с подкрепата на европейските държави.
Малпас, 62-годишен служител на Министерството на финансите на САЩ, отговарящ за международните отношения, никога не е пестил думите си по адрес на институцията. Институции като Световната банка, каза той пред Конгреса през 2017 година, "изразходват много пари", но "не са много ефективни". "Те често са корумпирани в практиките си по отпускане на заеми, а обикновените хора в държавите, които подпомагат, не получават никаква полза", каза той.
До средата на миналата година около 20 служители от кабинета на Малпас са напуснали, някои от тях несъгласни със стила му на управление, според публикации в медиите.
Роденият в Мичиган Малпас, който има научна степен по физика, е завършил икономика в университета "Джордж Вашингтон" в американската столица. След това той е заемал няколко длъжности в Министерството на финансите на САЩ при бившите президенти - републиканци Роналд Рейгън и Джордж Х.В. Буш. След това дълго време работи в Bear Stearns - инвестиционна банка, която се срина в началото на финансовата криза през 2008 година - включително шест години е неин главен икономист.
След като банката буквално си отиде през 2008 година (каквото остана от активите ѝ беше продадено на JPMorgan), Малпас основава собствена икономическа фирма, наречена Encima Global. Политическите му позиции и икономическите прогнози определено са смесени, коментират анализатори.
"Не изпадайте в паника"
През 2007 година, в навечерието на финансовата криза, пред The Wall Street Journal Малпас призовава читателите да не се "паникьосват", защото "жилищните и дълговите пазари не са толкова голяма част от американската икономика". Какво се случи е известно на всички.
През 2010 година, когато Федералният резерв налива пари в пазарите, той подписва писмо до председателя му Бен Бернанке, призовавайки да се сложи край на програмата за стимулиране, която според него ще повиши инфлацията.
Същата година Малпас също така се впуска в политиката, водейки неуспешна кампания за сенатор от Републиканската партия от Ню Йорк. Той е бил и икономически съветник на президентската кампания на Тръмп през 2016 година.
Словото, с което Тръмп номинира Малапс, предизвика спорове и ако той встъпи в длъжност като председател на Световната банка, неговото председателство ще бъде в рязък контраст с това на неговия предшественик Джим Йон Ким. Назначен от бившия президент на САЩ Барак Обама, Ким внезапно подаде оставка миналия месец, като дори не изкара и наполовина и втория си петгодишен мандат.
Според мнозина Малпас ще окаже благотворно влияние за реформите в Световната банка, които биха се опирали по-силно на частния сектор и в отпускането на по-малко заеми на икономиките с висок растеж като Китай, които според него вече имат достатъчен достъп до кредитиране. Малпас заяви пред репортери, че опасенията относно кредитирането на Китай са разгледани в пакета от реформи, одобрен от акционерите на Световната банка миналата година.
"Китай е втората най-голяма икономика в света, така че заем от Световната банка, повдига въпроса: Защо трябва да се случи това?" каза той, отбелязвайки, че иска банката да се придържа към политиката си за страните със средни доходи.
Много експерти изразиха възмущение от мнението му, обвинявайки Малпас в пренебрежение към мисията на Световната банка за намаляване на бедността.
