Грешка ли беше войната в Ирак? Този въпрос разединява американците и техните политици - а ако той предреши и изхода от президентските избори, задачата на бъдещия президент да обедини нацията ще стане просто непосилна.
Коментар на Геро Шлийс
Отдавна не бяхме виждали водещи американски политици така безпомощни на телевизионния екран. "Ирак" е думата, която ги кара да заекват и да се потят. Джеб Буш, Марко Рубио, Тед Круз, Ранд Пол - всеки един от тях се оказва силно затруднен да отговори на простия въпрос - как се отнася към войната в Ирак. Не е случайно, че това са все политици от Републиканската партия, официално кандидатирали се за президентския пост, или пък сочени като вероятни кандидати, какъвто е например Джеб Буш.
Особено Джеб Буш и Марко Рубио досега не са изразили недвусмислено как се отнасят към започнатата от Джордж У. Буш война в Ирак. И това не е учудващо, защото Републиканската партия, а и голяма част от обикновените американци така и не признаха честно, докъде доведе тази война, която отне живота на хиляди хора и дестабилизира целия регион.
Заблуда или преднамерена измама?
Грешка ли беше американската инвазия в Ирак? За грешка ли трябва да се говори или за преднамерена измама, след като необходимостта от войната беше аргументирана с подправени информации на тайните служби, че Саддам разполагал с оръжия за масово унищожение? Интересно би било да се знае как щяха да постъпят в тази ситуация днешните кандидат-президенти на САЩ? Досега те успяваха да се измъкнат от този въпрос.
Не без основание мнозина твърдят, че САЩ са нация, която не смята за необходимо да си извлича поуки от предишните грешки. Противникът е твърде далеч, а собствената армия и икономическа сила са твърде мощни, за да принудят американците към подобни поуки.
В случая с инвазията в Ирак обаче, ситуацията би могла да се окаже по-различна. Защото по телевизионните канали сега ежедневно се виждат кадри от кървавия хаос, който разтърсва Ирак след изтеглянето на американските части - хаос, който е докарал цялата държава до пълен срив. Потресаващи са и кадрите за жестокостите, вършени от главорезите на самозваната "Ислямска държава".
Повод за реванш
И всичко това се случва точно сега - по време на предизборната кампания в САЩ. Идеален повод за някогашните противници на войната да вземат реванш и да си отмъстят. А с това и да наложат една предизборна тема, която би могла да окаже решаващо влияние върху изхода на президентските избори догодина. Но само дотам не бива да се спира. Тъкмо сега пред американците се открива шанс да стигнат до откровена и честна оценка на една важна страница от своята история. Ясно е при това, че повечето американци междувременно смятат инвазията в Ирак за не особено добра идея. Те обаче остават на различно мниение по това дали става дума за решение, взето в резултат на грешка или на съзнателна лъжа, както писа Пол Кругман в "Ню Йорк таймс" в острата си равносметка за управлението на Джордж У. Буш, вицепрезидента Чейни и министъра на отбраната Ръмсфелд.
Кругман твърди, че американците са били вкарани във войната с лъжа. И по всичко личи, че има право. Джеб Буш, братът на Джордж У. Буш, а и другите републикански кандидати отричат това. Те продължават да настояват, че правителството на Буш е взело правилно решение въз основа на информациите на тайните служби, с които е разполагало. Докато републиканците се опитват да шикалкавят по този начин, кандидатката на Демократическата партия Хилари Клинтън прави приятно изключение. Навремето тя гласува в американския Сенат за военната намеса в Ирак. Сега откровено си призна, че е допуснала грешка.
Кой какво решение би взел днес?
Във възпламенилата се отново дискусия за войната в Ирак става дума не само за историята, а и за настоящето и бъдещето на САЩ. И точно затова тази дискусия е тъй трудна. Какво решение биха взели в сходна ситация днес Джеб Буш или Марко Рубио? Докъде биха били готови да стигнат по отношение на Ирак, Сирия или Украйна? Дали Германия и европейските съюзници на САЩ не би трябвало да очакват нова военна авантюра? Фактът, че някогашният съветник на Джордж У. Буш днес е съветник и на брат му Джеб, както и на другите републикански кандидати, не предвещава нищо добро.
Във всеки случай, тези кандидати още не са доказали необходимата зрялост, за да станат президенти на САЩ. Хилари Клинтън обаче, много навреме свали от плещите си едно старо бреме, признавайки си грешката, допусната преди. Въпросът за отношението към войната в Ирак показва много ясно колко разединени са американците и политическият им истеблишмент. Следващият президент ще е изправен пред задачата отново да сплоти страната. Само че тази задача изглежда почти нерешима. И сегашният президент Барак Обама започна мандата си с подобна цел - но се провали.
Източник: Дойче веле
