Според нов анализ през миналата година вятърната и слънчевата енергия са отбелязали рекорден ръст, но изкопаемите горива, които нагряват планетата, продължават да осигуряват по-голямата част от световната енергия, предава Си Ен Ен.
Петролът, въглищата и газът съставляват 82 % от световното потребление на енергия през миналата година, според доклада "Статистически преглед на световната енергетика" на Института по енергетика и консултантските компании KPMG и Kearney.
ОЩЕ: 12% от електричеството, произведено миналата година в света, е от вятър и слънце
Докладът, който анализира данни за световните енергийни пазари, установява, че потреблението на енергия е нараснало с 1% през 2022 г., като изкопаемите горива са помогнали за задоволяване на търсенето.
Потреблението и производството на петрол са се увеличили през миналата година. Газът съставлява 24% от световното потребление на енергия, което е лек спад спрямо 25% през 2021 г.
Потреблението на въглища, най-замърсяващото гориво, е нараснало с 0,6 % през 2022 г. в сравнение с 2021 г., което до голяма степен се дължи на търсенето от страна на Китай и Индия. Световното производство на въглища пък се е увеличило със 7%.
Докато изкопаемите горива продължават да доминират, количеството на замърсяването на планетата, произведено от енергийния сектор, се повиши до нов връх през миналата година, нараствайки с 0,8%.
"Делът на енергията в света, която все още идва от изкопаеми горива, остава упорито на 82%, което трябва да послужи като призив към правителствата за по-спешен енергиен преход", заяви в изявление Саймън Върли, заместник-председател и ръководител на отдел "Енергетика и природни ресурси" в консултантската компания KPMG.
Миналата година производството на слънчева енергия нарасна с 25%, а на вятърна енергия - с 13,5% в сравнение с предходната година. Въпреки това възобновяемата енергия, с изключение на водната енергия, все още представлява само 7,5% от световното потребление на енергия през 2022 г.
"През 2022 г. се наблюдаваха някои от най-тежките досегашни въздействия на изменението на климата - опустошителните наводнения, засегнали милиони хора в Пакистан, рекордните горещини в Европа и Северна Америка - и все пак в тези нови данни трябва усилено да търсим положителни новини за енергийния преход", се казва в изявлението на Джулиет Дейвънпорт, президент на Енергийния институт.
"Все още се движим в посока, обратна на тази, която се изисква от Парижкото споразумение", добави тя.
Страните се споразумяха да намалят нивата на замърсяване на планетата с 43% до 2030 г., за да изпълнят амбицията за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 °С над прединдустриалните нива.
Преодоляването на прага от 1,5 °С значително увеличава вероятността от катастрофални и потенциално необратими промени и рискува да предизвика сериозни критични точки, включително смъртта на кораловите рифове и топенето на полярните ледове.
