Джулио Регени, 28-годишен италианец, докторант в Кеймбридж, изчезва в египетската столица Кайро на 25 януари по време на годишнината от революцията, свалила дългогодишния президент Хосни Мубарак. Девет дни по-късно тялото на Регени е намерено в канавка по пътя Кайро – Александрия. Случаят все още е заема основно място в италианската и египетска преса, като застрашава отношенията не само между традиционните партньори Италия и Египет, но и образа на Кайро като традиционен западен съюзник. Скоро след новината за убийството, Италия изтегли своя търговска делегация и привика посланика на Египет.
На 24 февруари египетските власти заявяват, цитирани от BBC, че докторантът е убит от криминална група. На 26 февруари са разпоредени дори арести – египетската полиция арестува първоначално жената и сестрата на заподозрения за главатар на бандата, а по-късно и неговия зет и брат. Според официалните власти в Кайро, групата се е занимавала с отвличания на чужденци, като са се преобличали като полицаи. Четиримата души, от които е съставена бандата, са убити при престрелка.
Реакцията на преподавателите на Регени във Великобритания, както и на италиански висши чиновници е непоклатима: египетските власти се подиграват с разследването и опитват да изместят вниманието от главния заподозрян за убийството на италианския докторант – службите за сигурност на Египет.
Предисторията
Освен контузии и счупени кости, по тялото на Джулио Регени има и признаци за мъчения. Изследванията показват изгаряния от цигари и токови удари, изтръгнати нокти от пръстите на ръцете и краката. Независимо от това, обаче, египетското Министерство на вътрешните работи първоначално заявява, цитирано от АП, че докторантът е загинал при пътен инцидент.
Режимът на египетския президент Абдел Фатах ал-Сиси и неговите поддръжници се опитват всячески да премахнат всяко доказателство или съмнение, свързано с убийството на Регени, а именно - че е бил измъчван до смърт от службите на египетската Държавна сигурност.
Второто обяснение, дадено от властите в Кайро, е, че Регени е загинал по време на спор. „Свидетел“, назован Мохаммад Фаузи, твърди, че е видял Регени да спори с чужденец пред италианското консулство в деня преди да изчезне. Според показанията на Фаузи, цитирани от египетския сайт Mada Masr, кавгата изглеждала, че ще се превърне „във физическа саморазправа“.
По-късно се оказва, че Фаузи се е намирал много далеч от италианското консулство в момента на предполагаемата кавга, но историята му вече се въртеше по проправителствените телевизионни канали.
Отклоняване на вниманието
Други теории, предоставени от египетските власти, включват предположение за заговор срещу управлението на Сиси. Самият той отбелязва, цитиран от „Ал Масри ал Июм“, че смъртта на Регени съвпадала с посещението на италианска бизнес делегация в Кайро. Според Сиси „има лица, които имат интерес от блокирането на сътрудничеството“ между Египет и Италия. Разбира се, египетският президент посочва за главен виновник старите му врагове от Мюсюлмански братя. В своя блог, в публикация от 1 март, египетският журналист Уаел Искандар, говори за тази теза: „Има множество ползи и мотивация да се каже, че ислямистите са убили Регени, а не режима. Те ще потвърдят пристрастията, че ислямистите са абсолютно зло, че бъде предложена надежда от полицията.“ Искандар посочва също, че за мнозина египтяни е ясно, че полицията е способна да извърши подобно престъпление, предвид многобройните подобни случаи, станали с местни активисти и противници на Сиси.
Във връзка с това, трябва да се подчертае, че в деня, когато Регени изчезва, египетските сили за сигурност са били в повишена готовност, за да спрат всяка възможност за улични протести по повод годишнината от бунта срещу Мубарак. Ако някой друг, освен полицията, е искал да отвлече Регени на 25 януари, не би било разумно да направи такъв опит точно в този ден.
Заедно с обвиненията към всеки друг, но не и силите за сигурност, египетските власти се опитват да пречат и на разследването. Италиански съдебни източници се оплакват от ограничен достъп в сътрудничеството им с египетските разследващи. Според Ройтерс, почти месец след смъртта на Регени, италианските представители не са получили никаква стойностна информация от египетските власти.
На 1 март Ройтерс съобщава също, че полицията в Кайро не е извършила рутинните проверки, които може да се очакват, ако се издирва неизвестен убиец. Междувременно египетските власти се намират в задънена улица след аутопсията, проведена от Хишам Абдел Хамид, директор на отдела по съдебна медицина. През последната седмица на февруари, пак по данни на Ройтерс, Хамид, придружен от двама негови колеги, се е срещнал със официални служители в кабинета на прокурора и е заявил, че нараняванията на Регени са причинявани в продължение на седем дни. Източници от прокуратурата потвърждават пред Ройтерс, че срещата се е състояла – информация, която официалната правителствена агенция отрича, обвинявайки Ройтерс в небрежност. По-късно, пред „Ал Масри ал Июм“ самият Хамид отрича думите си.
Вероятно Хамид е бил притиснат от властите за да отрече резултатите от аутопсията. Италианският посланик, след като инспектира тялото на Регени в моргата, потвърждава доказателствата за наличие на изтезания. Втората аутопсия в Рим по-късно предоставя още по-ужасни детайли.
"Европейският парламент е подкупен от Мюсюлмански братя"
Управлението в Кайро участва и в други действия, които не са особено невинни.
В интервю за италианския вестник „Ла Република“ египетският президент Сиси се опитва да приравни смъртта на Джулио Регени със случая с Адел Муауад – 53-годишен египетски готвач, чието семейство го обявява за издирване в Италия през октомври 2015 година. Въпреки че италианската полиция досега не успява да проследи следите на Муауад, не е ясно дали има извършено престъпление и със сигурност няма причина да се предполага извършване на мъчения към този момент. Независимо от тези факти, египетските власти използват случая, за да блокират исканията на Италия за сътрудничество по случая с Регени.
Поддръжниците на режима в Кайро атакуваха Европейския парламент, след като беше гласувана резолюция, призоваваща за „бързо, прозрачно и безпристрастно съвместно разследване на случая на Регени, в съответствие с международните задължения, както и да бъдат направени всички усилия, за да се постигне справедливост“. (Резолюцията е приета на 10 март 2016 - резолюция 2016/2608(RSP)). Резолюцията също така „изразява загриженост, тъй като случаят на Регени не е изолиран инцидент“, но „станал в рамките на контекста на мъчения, смърт в ареста и насилствени изтезания в Египет през последните години“. Египетският парламент отвърна на удара от ЕП с декларация, осъждаща го в „безпочвени обвинения“, а говорителят на парламента обвини ЕС в показване на неуважение към суверенитета на Египет.
Аргументът за суверенитета, който се е превърнал в традиционен инструмент на режимите в Близкия изток и Северна Африка, изпаднали в беда заради нарушение на човешките права, не е приложим в този случай. Регени е гражданин на ЕС, така че ЕС има право да протестира, а Египет, освен че е страна по Конвенцията на ООН срещу мъченията, има споразумение за асоцииране с ЕС, което дава търговски привилегии за Кайро, но има изискване за спазване на правата на човека.
В пореден опит да прикрият обвиненията, властите в Кайро подкрепиха пусканите в проправителствени сайтове и медии съобщения, че членовете на ЕП са подкупени от Мюсюлмански братя.
В резолюцията на ЕС по случая с Регени се подсказва, че мъченията и смъртта в ареста не са изолирани през последните години в Египет, което е нарушение на член 2 от Споразумението за асоцииране между Египет и ЕС.
Според египетската неправителствена организация „Египетска комисия за права и свободи“ е имало 340 случая на изчезвания в период между август и ноември 2015 година. Центърът „Надим“, базиран в Кайро, който подпомага жертви на изтезания, съобщава за 464 случая на изчезнали хора през 2015. Според „Надим“, 137 души са загинали при арестите, а има близо 700 сведения за измъчвани.
Случаят на Регени има много прилики със станалото с 23-годишният египетски активисти Мохамад ел-Генди, който беше арестуван през 2013 година и отведен за разпити в „Габал Ахмар“ – лагер на силите за сигурност в покрайнините на Кайро. След тридневно задържане, той е отведен в болница в кома, където умира. Както и при Регени, египетското министерство на вътрешните работи заявява, че е бил ранен на улица, след като е ударен от кола.
Въпреки множеството доказателства за ширещи се мъчения, властите обикновено показват сдържаност, когато става дума за чужденци, въпреки че френският гражданин Ерик Ланг почина в египетски арест през 2013 година. Ланг, обаче, според съобщенията, е бил пребит до смърт от съкилийници, а не от полицаи.
Защо Джулио Регени?
Предвид всички факти, мнозина се питат защо докторантът е бил подозрителен за властите в Египет. Академичните изследвания, върху които е бил фокусиран Регени, са били посветени на независимото синдикално движение в Египет. Според преподавателите му не е имало нищо притеснително в изследванията му.
Но за египетските власти тематиката се разглежда по съвсем различен начин. По време на проучванията си Регени развива множество контакти със синдикалисти и в една статия, написана малко преди смъртта му и публикувана посмъртно на 5 февруари в „Ил Манифесто“, той описва усилията на синдикатите да се организират срещу правителствените репресии. За Регени независимите профсъюзи са важни не само за работниците, но имат и политическа значимост.
Така оформена, темата е разглеждана със загриженост от режима на Сиси. В статия за „Уошингтън поуст“ Жан Ла Шапел, който също се е занимавал с теренни проучвания в Египет обяснява, че властите традиционно се стремят да поддържат разграничение между политическите и икономически вълнения. По времето на Мубарак, например, трудовите протести се толерират или игнорират до момента, в който протестиращите не предявят политически претенции.
Въз основа на всичко това, лесно е да се разбере защо Регени е бил наблюдаван от египетските власти. Съмнително е дали горните етажи на службите за сигурност – знаейки възможните международни последици – биха искали или позволили докторантът да бъде измъчван. Така може да се окаже, че разпитващите вероятно са извършили самосиндикални действия. Това се потвърждава и от инструкции, издадени от Министерство на вътрешните работи на Египет малко след смъртта на Регени и публикувани в египетските медии. Инструкциите заявяват, че „арестът на чужденец трябва да бъде докладван на Държавна сигурност и кабинета на министъра на вътрешните работи веднага, преди да бъдат предприети по-нататъшни действия“.
"Криминална банда е виновна за убийството на Регени"
На 24 февруари египетските власти заявяват, цитирани от BBC, че докторантът е убит от криминална група. На 26 февруари са разпоредени дори арести – египетската полиция арестува първоначално жената и сестрата на заподозрения за главатар на бандата, а по-късно и неговият зет и брат. Според официалните власти в Кайро, групата се е занимавала с отвличания на чужденци, като са се преобличали като полицаи.
Четиримата души, от които е съставена бандата, са убити при стрелба на полицията срещу минибус в Кайро. Полицията идентифицира убитите като Тарек Абдел Фатах на 52 години, неговият син Саад Абдел Фатах на 26, Мустафа Бакр на 60 и Салах Али на 40. Има е пето тяло, което обаче не е идентифицирано.
Според британския журналист Брайън Уитакър, който следи разследването около случая с Регени и от европейска, и от египетска страна, няма доказателства, че се е стреляло от минибуса към полицията, както твърди официално изявление на вътрешното министерство в Кайро. Разминаванията не спират дотук – снимките от стрелбата, които Уитакър изследва, показва мъже между 20 и 25 години, докато полицията съобщава, че трима от четиримата загинали са на 40, 52 и 60 години.
По време на полицейската акция, при която са арестувани роднини на заподозрения за водач на групата, са намерени предмети на Регени, включващи студентски карти от Университета в Кеймбридж, Американския университет в Кайро, както и кредитна карта. Първият очевиден въпрос е – ако е вярна официалната версия, защо бандата е задържала такива уличаващи предмети, след като всеки престъпник със сигурност щеше да се отърве от тях възможно най-бързо? Има и други предмети, повдигащи въпроси – слънчеви очила и бучка хашиш. Отново – защо бандата би пазила наркотик, а не би го използвала или продала? Приятел на Регени, цитиран от италианското издание „Кориере дела Сера“, казва, че той не е използвал наркотици и свидетелството повишава възможността за подхвърлени от полицията предмети. Уитакър напомня, че предишни опити на полицията да дискредитира Регени включват обвинение, че е шпионин и гей.
Два месеца след отвличането, въпросите около случая с Джулио Регени стават все повече, но те са насочени главно към египетските власти. Разследването продължава да е водеща новина в италианската преса, а британската академична общност настоява за допускане на европейски разследващ екип, без работата му да бъде възпирана от египетската полиция – нещо, което не се случи до този момент. Ако Кайро иска да предотврати възможните последици, които включват и преразглеждане на Договора за асоцииране с ЕС, властите в Страната на пирамидите ще трябва да предоставят по-добри обяснения и да покажат повече желание за сътрудничество.
Понякога истината е най-добрата защита.
Автор: Руслан Трад
