Няма такава държава! Това е една от любимите фрази на България, особено когато става въпрос за някакъв проблем, за някакво висше нахалство, което излиза толкова далеч извън пределите на нормалното, колкото футболна топка излиза извън терена след шут на български национал.
Една такава ситуация се развива в Румъния вече почти две години, но ескалира отново през тази седмица. Става въпрос за поправките в Наказателния кодекс на страната. Когато ги види човек с поне една действаща мозъчна клетка, няма как да не се сети за какво са тези промени – да пазят крадливи политици в попрището им да крадат до откат. Само вижте – съдебна присъда да може да се обжалва, ако целият съдебен състав не я е подписал единодушно с положително мнение, да не разследваме корупция, ако сигналът касае деяние, извършено над 6 месеца по-рано от (евентуалното) задействане на полиция и прокуратура, заподозрени в престъпление да могат още в следствието да чуват какво казват свидетелите срещу тях, да не може валидни като доказателства телефонни записи от един криминален случай да се ползват като доказателство в друг, освен ако съдът не разреши – въобще, идилия. Сигурно нашите управляващи четат с голям интерес, защото явно копират веднага - ГЕРБ вече иска делата във Върховния административен съд да текат тайно, за да няма скандали, когато обществото узнае за какви мизерии става въпрос!
Какво се получи – мощен протест, в редица градове в Румъния. И не спира – въпреки безобразията, които румънските комунисти, начело с Драгня, творят непрестанно.
В България също протестираме – хубаво е, че се сещаме за правото си да живеем по-добре, и също политиците много-много не ни бръснат за слива. Има обаче една голяма разлика – протестираме заради неща, които ни засягат лично. Например – не можем да отгледаме нормално болното си дете, не можем да идем нормално на работа, защото поредният дерибей си прави поредния грандомански проект и не се съобразява с микроклимата на инфраструктурата, а на община и държава не им пука, не можем да работим нормално, защото вместо пазарна конкуренция в сектора, има налагане на монопол – въобще, всеки знае добре.
И това е проблемът – докато реагираме само когато нас ни притиснат в ъгъла, няма никакъв шанс за успех. Да защитаваш справедливи каузи не е лесно – изисква лично време и жертви. Всеки има своите проблеми, обаче твърде често се оказва, че чуждите проблеми са и наши – времето го показва. Ето това не бива да забравяме – отдавна дойде времето по-често да се сещаме! Защото сега в Божурище тръгват на протест заради поредна инфраструктурна неуредица, но когато в края на ноември миналата година беше организиран протест в София точно заради такива проблеми в различни столични квартали, кой отиде?
Няма да стане по-друг начин – само със съпричастност и взаимна подкрепа. Всичко друго е вятър и мъгла!
Автор: Ивайло Ачев
