Българските телевизии вероятно толкова си могат - задават абсолютно едни и същи въпроси при всеки един, както те го наричат, президентски дебат. И един от тези неизменни, задължителни, абсолютно едни и същи въпроси, е този за Русия.
И, ако сте забелязали, въпросът какво трябва да е отношението ни към Русия винаги се гарнира с примера Крим.
Като че ли двете неща са едни и същи. И целият медиен и политически елит знае какви могат да бъдат единствените отговори - "против" Русия - "против" Крим или "за" Русия - "за" Крим. Точка.
Подобно ограничено мислене е безумно.
Факт е, че Русия реши да показва мускули. Факт е, че реши да провокира чужда суверенна държава. И е факт, че руският режим като цяло е арогантен и агресивен във външнополитическо отношение.
Има едно свещено право обаче, което в 21 век е хубаво да осъзнаваме и признаваме. Правото на идентичност и свободата на самоопределение. Ако в Крим живеят предимно руснаци, които се самоопределят като такива, и които не искат да са част от държава, която не считат за своя, кой има правото да отсъжда, че това е грешно? Не сме ли дорасли достатъчно, че в 21 век по-важни да са хората, а не териториите?
Така беше правилна независимостта на Косово. Така ще е правилна независимостта на Каталуния, Кюрдистан и Шотлондия, ако техните народи пожелаят това. Ще е правилно Приднестровието да се присъедини към Русия, а Молдова - към Румъния, ако техните народи пожелаят това. Ще е правилно Република Сръбска да се отдели от Босна, ако нейният народ пожелае това.
Да, държавите не обичат да изменят границите си. В днешния свят това означава разклащане на икономиката, стабилността, сигурността, социалния ред и международните отношения. Нормално е тези процеси да се възприемат противоречиво и трудно.
Кой обаче има право да си мисли, че може да решава дали един народ да бъде заставен да живее в страна, с която не чувства връзка? И няма значение дали са намесени Русия, САЩ, Китай или ЕС. Сепаратистките настроения винаги покълват в плодородна почва, която е факт отдавна. Почва, захранвана с отровата на недоволството, неравенството, страха, омразата, различието. И това е отрова, еднаква за всички.
Затова въпросът за Крим не може да има само един подразбиращ се отговор. Кримските руснаци могат да имат право на самоопределение едновременно с това, че Русия е диктаторска държава, която води хибридни войни, меси се недопустимо във вътрешните работи на други държави и провокира конфликти в унисон със своите интереси.
Глупаво и повърхностно е да не разглеждаме конкретно и обективно всяка част от пъзела, който редят съвременните международни играчи. Глупаво е и да смятаме, че праволинейният и ограничен мироглед се подразбира от само себе си, защото някой друг така е решил и така вижда нещата. В повечето случаи светът е в нюанси.
Автор: Десислава Любомирова
