Правителството се събра днес на първо заседание след ваканцията. Едно от първите решения на него пък бе да бъде закрито село Бостаните в община Чупрене, област Видин.
Причината е, че в населеното място няма постоянно живеещо население, поради което Общинският съвет на Чупрене е приел решение за закриване на селото.
Успоредно на взетото от Министерски съвет решение, Нойе Цюрхер Цайтунг излезе с коментарна статия "България се обезлюдява".
Предлагаме ви текста на немското издание:
Запуснати дворове, рушащи се къщи и безлюдни села.
Пътуването из България далеч от големите й градове буди неприятно чувство.
В градините плевелите са избуяли до метър височина. По ръждясалите огради висят пожълтели некролози, а покривите на изоставените къщи отдавна са пропаднали – така изглеждат много от селата в България.
Защо никой не се грижи за заключените с катинар къщи? На човек му се иска да попита някого на улицата „Къде са хората?". Но и по улиците няма кого да срещнеш.
Всеки има роднини в чужбина
От години България има сериозен демографски проблем. Броят на населението намалява постоянно. Преди 1990-а в балканската страна живееха почти девет милиона души. 23 години по-късно населението се е свило до 7.4 милиона.
Прогресивното обезлюдяване на България е свързано със силната миграционна вълна в посока Западна Европа и САЩ. Не само младите и високообразовани хора напускат страната. Обикновени работници или хора от малките градчета и села с висока безработица също обръщат гръб на родината.
Междувременно почти всеки българин има роднини или познати, които работят в чужбина. Там те печелят много повече отколкото в България. Средната работна заплата в страната е 370 евро. Тя е най-ниската сред всички страни от ЕС.
Къде е новото поколение?
На този фон не е изненадващо, че все повече българи търсят късмета си навън, казва един 30-годишен инженер. И отклонява въпроса дали не би предпочел да живее в България, отколкото в Швеция, за да не ограничава връзката с приятелката си само до ваканционните месеци. Той много добре знае, че приятелката му ще го последва в чужбина.
„Собствените ми внуци са ми чужди", споделя пък една възрастна жена. „Изглеждам като някоя глупачка, когато синът ми от Америка идва със семейството си през лятото и аз контактувам с внучетата само с О.К".
Нищо чудно, че никой не се грижи за рушащите се къщи. Възрастното поколение вече си е отишло от този свят, а в България ново не се задава.
Редактор: Иво Георгиев
