Петьо Ценов и светът на стоманата

Петьо Ценов е ковач-ножар; човек, който може да изработи всякакви сечива и оръжия, които да бъдат не само практични, но и естетически красиви. Родом е от Стара Загора, където живее и до днес, и е превърнал умението си както в бизнес, така и начин на живот. Традиционният занаят е научил с много старание, а неговите остриета се купуват от хора в целия свят. Как се изработват мечове и саби, филипински оръжия и бойни сърпове? Ето какво ни разказа занаятчията в рубриката “Пазачът на традиции”.

Как се породи интересът ти към ножарството?

Сбор от фактори ми оказаха влияние. Баща ми също е занаятчия, той е автотенекеджия, което е занаят, с който се сдобиваш по закона на занаятчиите.

Също, когато бях ученик, бях увлечен с приятели да правим ролеви игри на живо - по-конкретно Dungeons and Dragons. И имаше необходимостта да си изготвям инвентар. Понеже е много скъпо да си го купим, се наложи да си го правим сами. Това бяха първите наченки на желание да се занимавам с метали, да се опитам да изработя нещо сам.

Накрая, преди около 6-7 години, реших, че искам да развия нещо, което да е мое и да ми хареса. Тогава направих и първото острие. Бях студент, първо учих електроенергетика и обзавеждане в техническия университет в София; там прекъснах, а после завърших стопанския факултет на Тракийския университет - специално “Бизнес икономика”. Беше ми много необходимо, защото започнах собствен бизнес.

Как се научи на занаята? 

Възприемал съм прийоми от различни наши занаятчии в България, но не съм имал ментор. Всъщност по-възрастните занаятчие често крият занаята. Но ако започнеш да разглеждаш внимателно какво правят, после на принципа проба-грешка може да разбереш техниката. И разбира се, учил съм се от всякакви интернет платформи - днес информация има навсякъде.

Какви са нещата, които изработваш?

Имам майсторско свидетелство за “ковач-ножар”. Тоест правя различни сечива, примерно за битови нужди - мотики, брадви. Правя и различни видове ножове, бойни саби, мечове; всякакви неща, които имат острие.

Как се придобива майсторското свидетелство?

Представяш твои инструменти, на които занаятчиите правят оглед. Необходимият набор от острието - примерно дълго, късо, острие за брадва и т.н.

Какво прави едно острие наистина добро и го отличава от евтината направа?

Първо, да се съобразиш с това в каква среда и какъв човек ще го използва. Няма острие, което да става за всичко и няма острие, което да не може да се изтъпи. Оттам нататък, идва подборът на материалите, формите, параметрите. Видът на стоманата например и как ще я изработиш - по класическият начин с коване, или пък с изшлайфане. Трябва да избереш правилната дръжка, да имаш усет за формата и геометрията, да прецениш дали ще има гард, или пък пета (крайната част на дръжката). Например ако става дума за боен нож, той трябва да има особен баланс и затова да се направи с тази пета най-отзад. Разбира се, хубаво е да имаш естетически усет и да изработиш нещата красиво.

Какво оръжие се прави най-трудно?

Меч и сабя, там закалката се прави най-трудно. И има вероятност да допуснеш по време на изработката т.нар. “критична щета” - дефект, който не може да се подмине и работата трябва да започне отново.

А закаляването е трудно - стоманаха се закалява с нагряване до определена температура и след това рязко охлаждане. Изисква много голям майсторлък и е необходим сериозен опит.

Може би най-сложните неща, които съм правил, бяха две саби. Едната беше моряшка къса пехотна сабя, те са различни от кавалерийските като модел, извивка, дебелина и дължина. Другото бе двуостър меч, от типа като на рицарите. Правил съм и дълги бойни остриета, типични за Филипините, доста време ми отне и една “сика” - това е бойно оръжие, което е малко като сърп.

Аз съм критичен към себе си, винаги си намирам грешки и се опитвам да ставам по-добър с всяко ново острие. Ако постигна нещо хубаво, се надявам да го чуя от другите, а не да си го кажа сам.

 

Как разбираш какви трябва да са точните параметри на едно оръжие? И откъде си набавяш необходимите материали?

Първият вариант за параметрите е старият - да се опреш на хартиената информация в мястото, където живееш. В нашия музей в Стара Загора например предоставят информация за находките, които имат, ако поискаш. За чуждестранните оръжия, примерно филипинските, следя сайтове със специализирана информация, правя проучвания и намирам разчертаните визии. Понякога правя нещата едно към едно - това е най-трудното. Друг път ги интерпретирам, добавям нещо от себе си.

Материали в България за направа на оръжие няма много. Има няколко складове за метали, от които купувам неща. Но и много обичам да рециклирам нетали - примерно стомана от машина за скрап, която може да се избие и да се обработи, а после и да се използва.

Какви са клиентите ти?

Търгувам почти в целия свят. Най-много клиенти от чужбина имам от Америка и Австралия, Също, Франция, Италия. В Англия продажбата на оръжия е забранена, в Германия има законови трудности.

Ползвам платформи за различни микропазари, най-вече профила ми в Etsy. Там имам всякакви клиенти - колекционери, ловци, готвачи, любители. И също хора, които практикуват т.нар. bush craft - умението да отидеш на къмпинг например само с нож и брадва и още няколко неща, и да си изградиш комфортно място за оцеляване.

В България се рекламирам по всички възможни начини - имам сайт, фейсбук група и други.

Доколко е силен този пазар?

Пазарът е огромен. Ако си изградиш име и работиш добре, и не се скатаваш, нещата се получават.

Не можеш ли всъщност да си вземеш помагач, както е било в миналото - да кажем чирак?

Ако си вземеш чирак, в повечето случаи в рамките на един месец се е отказал. Този занаят е много тежък, той се категоризира като работата на миньори, заварчиц: става дума за най-тежките категории на труд. Много е мръсен, прашен, води до много травми, малко хора могат да издържат. Работи се с голяма температура, с тежки машини, немалко неща са опасни за здравето. За радост тежка травма не съм имал, но ръцете ми са общо взето непрекъснато изгорени, порязани, ударени. Например представите си как набиваш една дръжка към острието - налага се да я натиснеш много силно, излиза пара с огромна температура, обикновено ръкавиците не могат да издържат и те изгаря почти винаги…

Какво ти харесва в занаята, въпреки трудностите?

Действа изключително пречистващо. Това е занаят, при който какъвто и проблем да имаш, след като приключиш работният ден, забравяш…Житейските несгоди ти изглеждат дребни.

Второто - занаятът носи огромна радост на хората. Невероятно е чувството после да ти пратят снимки, видеа, да ги покажат как работи сечивото и да изразят радостта си. Това е много зареждащо и ме прави щастлив.