Дойде сезонът на гроздобера: Празник на хубавото българско вино

Ако 14-ти февруари е празникът на любовта и надеждата, денят на резитбата, новото начало и благословията над лозето, сега настъпи другият най-красив празник - на гроздобера. А той е най-обичан тук, в земите на траките. Които са почитали Дионис, понеже са знаели, че няма нищо по-вечно от възраждащите се цикли на природата, виното и веселието. И че най-прекият начин да почувстваме природната сила е да вкусим от гроздето. Вкус, който ти напомня както за сладостта на живота, така и за хубавото вино, в което ще се превърне. И за силата, която черпим от традициите.

Като казахме традиции - през лятото се озовахме на Фестивала на фолклорната носия в Жеравна; пищно, цветно и патриотично изживяване, едно от най-големите в страната. И със сигурност най-уникалното: за него вече разказахме тук. Там се срещнахме с много пазачи на традициите, които интервюираме от вече близо две години. И си казахме наздраве със сънародниците ни родолюбци, отпивайки от приятните вина "Болгаре" - направени в духа на домашното българско, онова, което най-много обичаме около трапезата. Как се прави то и защо е едно от най-предпочитаните у нас?

Тъкмо по време на гроздобера, се допитахме до експертите на "Домейн Бойар" за тайната на тяхното производство. "Работата е тежка, но и много интересна", споделят главните енолози Росен и Капка Георгиеви. И разказват за сложния и вълнуващ процес при правенето на качествени вина. Гроздето се подбира внимателно и сортира на лента, където ръчно се почиства от листа и дефектни чепки. После се "ронка" в специална “вибрационна гроздороначка”, където става отделянето на зърната от чепките. Има и второ ръчно пресяване, а след това зърната попадат във ферментационни съдове. Там се прилага екстракция на багрилна материя, танини и аромати. Какъв е търсеният идеал? Да се постигне т.нар. "Добре структурирано вино", тоест вкусът да е отчетлив, с изявена сортовост и с потенциал за стареене, казват топ енолозите.

Търсениет идеал е да се постигне добре структурирано вино, казва енологът Капка Георгиева

Но ако това е спешната и неотложна работа, която съпътства гроздобера и дните непосредствено след него, виното се нуждае от още един, плавен и дълъг процес: разбира се, отлежаването. А с вината си “Домейн Бойар” не правят никакъв компромис. Основните бъчви, които се ползват за отлежаването им, са от френски дъб. А дървесината може да обогати виното с аромат на ванилия, на изпечен хляб, на чушка, на черен пипер, на шоколад... От нея идва усещането за "подправка", която придава на вкуса благородство и дълбочина, помага за структурирането на вината, цялостно балансира и уплътнява.

Винификаторите на "Домейн Бойар", които Насимо изрисува в грандиозен артистичен проект миналата година

Бъчвите периодично се изпичат, за да се подновят и за да се удължи живота им. Една бъчва може да се изпече повече или по-малко в зависимост от желанието на енолога. Ако е по-изпечена, тя ще придаде и по-опушен тон на виното. Ако е по-малко, вкусът ще е по-директен", разказва ни бъчварят Динко, който работи в избата на "Домейн Бойар" в Кортен вече повече от две десетилетия.

"Всички специалисти, които работим в “Домейн Бойар”, сме се посветили на мисията да създаваме качествени вина във всички ценови категории, като се стремим да предлагаме и най-добрата цена за съответното качество вино. Всяка наша марка вина предлага различно вкусово изживяване на винените любители, защото ние работим с много голямо разнообразие от сортове и създаваме интересни купажи между тях. При вината “Болгаре” следваме нашите родни традиции за правене на добро вино и залагаме на местните български сортове, като се стремим да предложим на хората най-близкото до вкуса на българина вино. Онова, което ежедневно да присъства на трапезата му", казва Елина Спасова, маркетинг директор на “Домейн Бойар”.

С вината “Болгаре” следваме нашите родни традиции за правене на добро вино и залагаме на местните български сортове, споделя Елина Спасова

И всички тези усилия се полагат, за да се постигне хармония в един-единствен миг. Онзи миг, в който човек отпива от чашата с "Болгаре", в един от последните залези на топлите дни, когато слънцето се отразява при залез в червения цвят. Наливало е сила и вкус в хубавия грозд, така както винарите с радост в сърцето са го работили с много всеотдайност, знание, професионализъм. И, разбира се, лично отношение.

И тук е мястото да кажем - Наздраве за всичко българско!