Гергана Стоянова: Вдишаш ли веднъж от магията на Жеравна, връщаш се отново и отново

В началото заобичахме гласа й - повече от 25 години го чуваме навсякъде в ефира. Филми, телевизионни и радио реклами, телефонни централи, детски играчки, речници и самоучители - Гергана Стоянова е гласът в ежедневието ни. По-късно я видяхме като водеща на обичани телевизионни и радио предавания. „Знаете ли български?“, „Свят за двама“, „Природата в нас“, „Чудото с българина“, „Иначе“, “По-иначе”, “Усещане за жена”, “Малки истории”. Била е сценарист и водещ на предаването "Огледала". Организира ПР и имиджови събития за известни компании. Сценарист е на реалити шоу програми, корпоративни събития, партита и благотворителни кампании. Гледахме я в “Откраднат живот” в образа на анестезиолога доктор Грънчарова. 

Стоянова е завършила ВИТИЗ, работила е в театрите в Перник, Пазарджик, Театър Барбуков и "Сълза и смях" в София. Управлява своя продуцентска къща и продуцира музикални и рекламни видео и радио клипове, документални филми и различни филмови и телевизионни проекти. Носител е на наградата "Икар" за Златен глас за постижения в дублажа. Вече втори мандат е председател на Гилдията на актьорите, работещи в дублажа (ГАРД) и е първата жена председател на гилдията. Тя е тази, която дава своя глас и на българския текстов синтезатор за незрящи на Българската асоциация за компютърна лингвистика. В края на 2019'та година се завърна в театъра с постановката "Джакпот" на режисьора Андрей Калудов. А миналата година направи премиера на моноспектакъла си “Частица любов” със същия режисьор.

Стоянова е и дългогодишната водеща на фестивала на фолклорната носия в Жеравна. И тъй като той започва след броени дни (на 19,20 и 21 август), решихме да поговорим с нея за самото събитие; едно от най-големите и със сигурност най-автентичното в българския фолклор. Ето какво ни разказа тя в рубриката "Пазачът на традиции".

С какво фестивалът в Жеравна е по-различен от останалите големи фолклорни събития? 

Идеята за този фестивал е очарователна. Всички на територията на фестивала да се лишат от удобствата на съвременния свят - от комуникацията, от удобството на днешните дрехи, от технологиите.

Минаваш 50 метра, попадаш на петричките зурни, минаваш още 50 и вече си при омайните звуци на Иво Папазов-Ибряма, по-нататък те повлича вихъра на хорото под звуците на гъдулката на Васко Денев и оркестър “Гергьовден”... Виждала съм с очите си как от цяла България се стичат хора, които с трепет и вълнение носят и показват пред всички оригиналните носии, запазени в рода им. На Жеравна има от бебета на възраст 40 дни до възрастни на 90 години. Всички се усмихват и се отдават на пълна почивка и радост в рамките на тези три дни. 

Хората, които веднъж са чули тъпаните и гайдите по баирите на Жеравна се връщат задължително отново. Затова публиката и аудиторията там се увеличава всяка следваща година. В един момент интересът към фестивала започна да се увеличава като снежна топка - от уста на уста се разпространяваше мълвата за него, което, както е известно, е най-добрата и най-ефективна реклама. 

Фото: Асен Великов

Кои са най-важните моменти за вас от фестивала? Картините, които съзнанието ви извиква най-често?  

Първото, за което се сещам, е големият огън - “Олелията”, както се нарича обичаят. Но в много мащабен вариант. Там танцуват млади и стари, хванати за ръце, виждаш силуетите и усмихнатите лица…Музиката гърми в диафрагмата, човек се издига над земята от щастие. Виждала съм как някои на хорото танцуват със затворени очи, толкова дълбоко се потапят в изживяването. Имали сме и дрон, който снима отгоре - сигурно сте виждали тези снимки на хилядите хора, танцуващи заедно. И са ме питали дали не е колаж - толкова невероятно изглежда. А е истина. 

В съзнанието ми изплува и как към поляната, нагоре по баира тръгват петричките зурни и аудорията започва да им прави път. Разделят се наляво и надясно. Тогава си казваш “аз съм щастлив, че съм българин, щастлив съм, че съм тук!”

Второто нещо - ваденето на чеверметата. Само по себе си е много атрактивно и не всеки е виждал как се случва на живо. А това е бил често срещан сюжет в нашите градове и села по Гергьовден преди години.

Третото - млади семейства, които си носят бебетата, облечени в носии - има ли нещо по-красиво от това? 

А ако знаете колко момчета с трепет са идвали при мен и са ми казвали “Искам сега да предложа на приятелката си тук пред всички”. И заедно измисляме начина, по който да го направим, така че да бъде атрактивно както за аудиторията, така и за девойката…

Като водеща не си спомням колко много хора съм срещнала в Жеравна - те са повече от 20 000 за този дълъг период. Но когато отида там започвам да си припомням лицата им, да си припомням, че съм танцувала с някого, или сме разучавали нов танц… На Жеравна можеш да напълнеш окото си с гледки, можеш да опиташ вкусни ястия по рецепти, достигнали до нас от миналото, запазили се с точните съставки; може да танцуваш до припадък, може да разучаваш нови хора, да видиш как работят занаятчии по начина, по който са работили преди 150 години, може да вкусиш хляб направен на жар под земята… 

Как се промени самото място с годините; как местните се отнасят към фестивала и неговите гости? 

Целият резерват “Жеравна” се събуди покрай фестивала. Самите жители на селцето вече го чакат през цялата година, а гостите ангажират престоя си за следващата година 12 месеца по-рано, веднага щом обявим финала на последния ден. Това е забележително.

Аз добре разбирам защо става така. Жеравна е ритъм, който пали земята под краката и лично на мен ми помага да поддържам ежедневните си работни ангажименти, защото ми дава енергията, която ми е необходима през цялата година. Много хора са ми казвали, че идват в Жеравна, за да се заредят за година напред. И това е факт, колкото и невероятно да звучи.

Какво ви срещна с ансамбъл “Българе”?  

Може би още през 2000-2001 г. се запознах с ансамбъла. Тогава работех в предаването за изкуство и култура по бТВ “Иначе”. В едно от изданията направих интервю със създателя на “Българе” Христо Димитров, за първия им спектакъл - “Това е България”. 

И още тогава ансамбълът и Христо Димитров ми се явиха като вдъхновители. Самата аз съм танцувала 10 години народни танци и не можех да си представя, че в онези времена, в които бяхме толкова обезверени и ни бе толкова необходимо вдъхновението във всякакви форми, се появява един човек, който тресе земята под краката си с танците и хореографиите си и го следват още 50 други, които правят същото.

Година след това започнах работа като приятел, съмишленик и PR на ансамбъла. А само след няколко години той вече нямаше нужда от PR, защото цяла България го знаеше. Видях, че Христо Димитров умее да прави бизнес от идеите си. Прави го със стил и успява. Досега не съм видяла негова идея, която да не е осъществена. Защото влага такъв жар, такова желание и вдъхновение, че няма как да не се върнеш отново на негов концерт или спектакъл.

Как самата вие изградихте връзка с фолклора?  

Oт детството ми до ден днешен всички в моя дом танцуват. Баба ми беше танцьорка, майка ми и баща ми танцуват много хубаво и ние нямаме семеен празник, на който да не танцуваме и до сега. Но някак си заради работа и ангажименти бях престанала да танцувам както в професионални, така и в любителски състави. И ансамбъл “Българе” ме върнаха отново към вихъра на фолклора (както става във фантастичните филми, точно така се почувствах). То е като центрофуга, която се завърта и знаеш, че си попаднал на точното място. Когато човек танцува и усеща българския ритъм, винаги се свързва с корените си - ако въобще си е въобразил, че може да се откъсне от тях…