Валерия Момчилова и любовта към фолклора, която се предава от поколение на поколение

Валерия Момчилова е една от най-разпознаваемите народни певици в страната. Целият й живот е свързан с фолклора и песента. Има множество концерти зад гърба си, десетки гастроли в страната и чужбина с различни състави и формации, взима участия във фестивали и има множество отличия в конкурси за народна музика. През 2013г. Валерия издава свой самостоятелен албум наречен “Граовска хубост” , а до ден днешен записва свои авторски песни на фолклорна основа. Освен, че развива своя самостоятелна кариера, Валерия е част и от Представителния ансамбъл на въоръжените сили към Национална Гвардейска част. Ето какво ни разказа тя в рубриката ни “Пазачът на традиции”. 

От кого наследихте любовта към фолклора?

Майка ми, Верка Момчилова, също е народна певица, завършила е музикалното училище в Широка лъка. С дългогодишен сценичен опит, множество концерти из страната и чужбина, с голяма педагогическа дейност, която във времето е богато възнаградена с именити ученици. Отраснала съм с майка си по репетиции, концерти, турнета…сред музиканти, певци и танцьори. Една прекрасна музикална среда, от която бе неизбежно да обикна фолклора - цялото ми детство е преминало с народната музика.

Кога всъщност бе първата ви изява?

Бях само на 4 годинки и я помня много добре. Беше в село Дивотино, Пернишко, там се провежда всяка година един детски фолклорен фестивал- “Чичо Стоян”. Ясно си спомням музикантите от оркестъра, който ми съпровождаше на сцената песента “Като свирки свирят, мамо”, голямата публика и целият ансамбъл, който ме подкрепяше. В същата година спечелих и награда от “Фолк шанс”, имаше такъв фолклорен конкурс. Така че от 4-5 годишна не съм слизала от сцената.

Как се променяше отношението ви към народните песни с годините? От дете към възрастен човек.

Най-много ме промени познанието. Във времето научавах все повече неща свързани с историята на България, с бита на хората по области, слушах истории от дядо ми Момчил и близки по-възрастни хора из селата. И сякаш съчетано с обогатяването на репертоара ми, в годините все повече и повече обиквах фолклора и разбирах каква съкровищница на мъдрост се крие в него. И до ден днешен търся и издирвам ценна информация, стари песни, хора, носии, предания и вярвания, традиции. Няма да е преувелично да цитирам Вазовите думи: "Всичко българско и родно любя, тача и милея".

Фото: Славина Луканова

Използвахте думата “издирвам” - има ли нещо все още неоткрито, свързано с народната ни музика? Как се намират нови и непознати неща?

Става все по-трудно, защото за жалост си отиват от този свят всички тези носители и пазители на автентичния ни фолклор - баби и дядовци, които предават силната традиция. Но ако става дума за песенен материал, имаме едно голямо богатство, съхранено в огромни книжа в БАН, както и на звукови носители, където един млад изпълнител може да намери много ценни материали събирани от наши именити фолклористи.

Доколко съвременната народна песен прилича на тази от миналото?

Доколкото един певец си позволи да се доближи до корена. Самата аз правя свои авторски песни, заедно с именитият майстор на акордеона- Иван Иванов, опитвайки се песните ни да не се различават и като изпълнение, и като съдържание от автентичните. Ако трябва да се върна по-назад, трябва да кажа, че в моя край имаме невероятни изпълнители - Станчо Стоилов, чийто репертоар наследих през годините, Славка Секутова, Радка Алексова, Павлина Горчева, все именити певци от моя край, от Граово. Те са запазили песенния ни фолклор и са го предали по един много майсторски начин, така че ние, младите изпълнители да се учим от техния майсторлък.

Кой беше вашият учител?

Разбира се, майка ми, тя ми даде основата на всичко- пеене, звукоизвличане, знание, репертоар, сценично поведение. Имах още учители в професионалния си път, това са Нелка Петкова, която бе моя учителка в музикалното училище “Любомир Пипков” и Светла Караджова по-късно в СУ " Климент Охридски". В годините се учих от всички именити певци изброени по- горе, но съм щастливка и късметлийка, защото имах невероятната възможност да съм много близо до един от доайените на Граово - Станчо Стоилов. Станчо беше невероятен човек и ни завеща голямо творчество и още по-голям майсторлък. Чувствах го много близък, дори като мой дядо. Той ми даде разрешение и възможността да запиша песни от неговия репертоар, които събрах в самостоятелен албум “Граовска хубост” . Ще помня добрината му во веки!

Българският фолклор е разделен по региони, които имат своя специфика - кое е най-характерното за граовската фолклорна област?

Граовският фолклор е един от най-добре съхранените в страната. В него няма толкова чужди влияния и е пазен ревностно от граовци. Макар района на Граово (Перник, Брезник) да е бил беден материално, е бил богат на българщина и на вяра, малко хора знаят, че в Пернишка община са запазени най-много църкви от цяла България и това е показателно и за фолклора.

Песните и танците от Граово са темпераментни, игриви, хумористични. Но има и бавни, протяжни песни, така наречените "сватовски" песни, които имат едно специфично “тресене”, така се нарича специфичния орнамент, с който се започва и завършва всеки един куплет. В нашия регион много сериозен отпечатък върху фолклора има и легендарната фигура на Крали Марко - затова тези “сватовски” песни се наричат и “марковски”.

Кое прави една народна певица наистина добра? Какво прави тя, което други, на средно ниво, не могат?

Майсторлъкът при пеенето за мен не само се учи. Той се носи. И е дар от Бога. Вярвам, че един певец, за да е добър, трябва действително да е първо надарен свише, после да носи корена със себе си, да положи много усилия, за да се запознае изтънко със спецификата на всяка песен, която изпълнява. И разбира се, изисква се поддържане на добра певческа форма и сценично присъствие.

С дъщеря й

Били сте част от фестивала в Жеравна години наред; ще бъдете там и тази година. Какво ще ни разкажете за него?

Жеравна е мое най-любимо място. Това красиво кътче на България, което носи със себе си типично българския чар и дух, е избрано много точно за прекрасния фестивал - той те потапя наистина столетия назад. Забравяш всичко материално, всичко, дърпащо те в съвремието и напомнящо ти за него. Потапяш се в българщината, облечен в красива носия, слушайки само хубава народна музика, пеейки и танцувайки ръка за ръка с млади и стари, познати непознати...Радостта от това да видиш цяло семейство, облечено в носии…несравнимо е.

Има една картина, която се е запечатала в съзнанието ми- майка, облечена в красива автентична носия, която носеше в цедилото си спящо малко бебенце, също облечено в носия, танцуваше на хорото. А хорото беше бързо, музиката силна, а бебенцето спеше…никога няма да забравя тази гледка. То беше в скута й и спеше сред всички хора…бе толкова красиво. Преди няколко години пях на откриването на фестивала и помня окъпаната поляна в багри на българското, на хора в красиви народни носии. Нямаше човек, на който носията да не отива, всички бяха красиви, невероятната гледка и чувство на гордост, да пеем всички заедно, хванати около огромния и пламтящ огън ръка за ръка, в ритъма на българското - това истински топли сърцето и вълнува. Тази година ще заведа и малката си дъщеричка, защото много обича да слуша, пее и танцува народна музика.

И така, както майка ми предаде любовта към народната музика и песен на мен, така и аз сега я предавам на нея.