Как се прави 43 километрова мартеница? Александра и благотворителният търг

43 432, 76 метра. Дължина, колкото на един маратон, само че предопределена за една от най-хубавите ни традиции: мартеницата.

Десетки доброволци от Младежкия червен кръст в Добрич миналата година изработиха над 43 километрова мартеница и поставиха нов световен рекорд с нея. Тогава Добрич подобри досегашния рекорд на Видин, чиято мартеница с дължина 16 704 метра бе вписана в книгата на Гинес през 2015 г. 

Развиването на мартеницата със специални макари в Добрич бе вписано в протокол от нотариус. А с нея доброволците успяха да направят 362 обиколки на трасе от 119.98 м. 

Сега обаче мартеницата отива на благотворителен търг. И той е особено важен - понеже българската традиция ще бъде не просто празник за душата, но и нещо, което ще осигури спешни средства за помощ.

За големия рекорд и за това как ще се използват приходите от търга, разговаряхме с 18 годишната Александра Дралчева - областен координатор на Българския младежки Червен кръст в Добрич, която е един от инициаторите. Ето какво ни сподели тя: 

Разкажете ни в детайл, как направихте най-дългата мартеница? От какви материали е изработена, колко време отне? 

Мартеницата е направена изцяло ръчно, като за целта преоткрихме едно от старите оръдия на труда - вретеното. Не мога да се ангажирам с данни за точния брой хора, които се включиха в изработването ѝ, но в процеса на работа успяхме да се свържем с десетки детски градини, училища и старчески домове на територията на област Добрич, които прегърнаха идеята и се включиха активно.

Мартеницата е изработена в комбинация от синтетични и вълнени прежди, които усуквахме неуморно в продължение на месец. Тук е моментът да благодаря на всички хора, които възприеха идеята като своя лична кауза, включително доброволците на Българския младежки червен кръст в Добрич и Областния съвет на БЧК. Без тяхна помощ резултатът, който постигнахме, нямаше да бъде възможен.

Защо всъщност решихте да се заемете с това? Как ви дойде идеята?

Идеята е хрумна на мен и Зорница Иванова - тя е щатният служител на БЧК в Добрич, а аз съм областният координатор. Беше началото на месец февруари и минахме около ежегодния базар за мартеници, който традиционно се провежда в центъра на града. Тогава се замислихте дали да не опитаме нещо подобно. 

Основният ни замисъл беше да покажем, че обединени около една обща кауза, можем да загърбим различията си. И във времена на безпрецедентна здравна криза, която ни разделя едни от други, можем да намерим начин отново да бъдем задружни. 

Как бе прието вашето начинание в Добрич, какви бяха реакциите?

Начинанието ни срещна позитивни реакции в Добрич и беше проследено с интерес от страна на регионалните и на националните медии. Интересното в случая беше, че и друг град, по едно и също време с нас, се опита да подобри рекорда за най-дълга мартеница, което привлече още по-голямо внимание към инициативата ни.

В самия ден, в който “разпъвахме” мартеницата, се сблъскахме с отрицателни температури, почти постоянен снеговалеж и много силен вятър. Въпреки това много хора бяха привлечени от заниманието ни и проследиха процеса на живо.

Бихте ли разказали повече за търга, който предстои на 25 февруари - за какво ще бъдат използвани парите? Какви са очакванията ви за него?

Още когато споделихме намеренията си да поставим световен рекорд за най-дълга мартеница, заявихме, че искаме да я продадем на търг и по този начин да финансираме наша смислена кауза.

Заради натовареното ни ежедневие през 2021 г. идеята остана само намерение, а мартеницата - спомен за един вълнуващ и необикновен първи март. През декември, осъзнавайки, че са изминали почти десет месеца от начинанието ни, реших, че е крайно време да изпълним намернията си и започнахме работа по търга.

Каузата, зад която застанахме, е закупуването на ЕКГ холтер за педиатричното отделение на МБАЛ - Добрич. Уредът е важен при поставянето на диагнози на деца със сърдечно-съдови проблеми и осигурява 24-часово изследване на сърдечните показатели на пациента. Изключително благодарна съм на цялото ръководство на СУ “Свети Климент Охридски”, където самата аз уча, и на класния си ръководител - г-жа Гергана Димитрова, за мигновената подкрепа, която получихме за организирането на благотворителния търг.

В рамките на събитието ще предложим множество картини на ученици, възпитаници на СУ “Свети Климент Охридски”, авторски фотографии на доброволци на БМЧК Добрич и местни любители фотографи, както и предмети с историческа стойност за Българския Червен кръст. В програмата на търга сме предвидили музикални поздрави от ученици на училището и куп други изненади за гостите на събитието.

Какво ви харесва в мартениците и как те ви свързват с традициите? Кое е специалното в тях за вас?

Още от съвсем малки окичваме ръцете си с разноцветни мартеници и слушаме легендите за Баба Марта. В този ред на мисли, като родолюбец, ценител на българските традиции и обичаи, възприемам първи март, като празник на българското - ден, в който доказваме, че обичаите ни са все още живи, макар и пречупени през призмата на времето. Мартениците са символ на живота, любими на малки и големи, и по перфектен начин кореспондират с каузата на търга ни. 

Снимки: Михаил Иванов