Технология на гайдата: Петър Янев и Костадин Илчев

Гайдата е магьосница - който се завърти покрай нея, се омагьосва. Не знае какво прави - и ракийката му тръгва, и мохабета, и му е хубаво на душата. Това казва Костадин Илчев от Смолян - баш майсторът на този инструмент и ръководител на оркестър „101 каба гайди“, обявен от ЮНЕСКО за „живо нематериално културно наследство“. Той не само е изключително умел свирач, обучил е стотици млади да вадят завладяващи звуци от този инструмент, но е и най-таченият в района занаятчия, изработващ родопски каба гайди.

А неговият приятел и пак толкова голям майстор гайдар Петър Янев допълва:

"Гайдата е сакрален инструмент, който не само свири, а и говори. Неслучайно в по-стари времена при нас казват: „Ела да ти кажа песен“, не „Ела да ти изпея песен“. Единствено с гайда и тъпан нестинарите влизат в огъня. Това не е случайно“, казва Петър. Янев е партньорът на космическата Валя Балканска в изпълнението на „Излел е Дельо хайдутин“, която от 1977 г. лети на американския спътник „Воаяджър 2“

По думите на Янев митичният Орфей не е свирил на арфа, а на гайда. И ние, българите, сме дали този уникален инструмент на другите народи. Нещо повече – имаме толкова богато народознание, каквото никой друг не притежава.

Петър Янев и Костадин Илчев направиха демонстрация в Златоград, където представиха начина, по който се изработва гайдата, показаха всичките й части и как се сглобява. Това стана на първия празник на гайдата в родопския град. Ето какво разказаха още двамата:

Празникът на гайдата в Златоград включи демонстрация на най-големите майстори в занаята. Петър Янев (вляво) и Костадин Илчев.

 

„Този инструмент е съпътствал всички свещенодействия през годината още от времето на траките. Много съм се ровил по темата и стигнах до извода, че ние сме давали цялото това познание на другите народи. Името на Европа идва от Родопа. Ние носим онази сила и онова познание, което никой друг народ няма. Ние сме раздали гайдата по целия свят. Много често ме питат: „Каква е разликата между българската и шотландската гайда?“ Една-единствена е - нашата е по-съвършена, защото имаме по-съвършена музика, по-съвършено народознание. И това, което имаме ние като размери, като тонове, като интонация - съвкупно никъде другаде по света не съществува“, твърди Петър Янев. 

Илчев и Янев разказаха за всички особености на инструмента. Каба гайдата се среща най-вече в Централните Родопи, по-малко в Източни и Западни. За да се изработи, е нужен качествен материал - дрян, дива слива, джанка, акация, орех, мъждрян, чемшир. Разликата между каба и джура гайда е в звученето. Каба гайдата звучи ниско, а джурата - оркестрова, странджанска, добруджанска, тракийска, звучи по-високо. Има разлика и в изработката. Нейната гайдуница е права, а на каба гайдата е крива.

Кожата трябва да е само ярешка или от коза. От шиле и агне не става, защото косъмът е по-лек, много бързо се загрява и кожата се разваля. От животински рог се правят съединяващите елементи между гайдуница, ручило и духало. Наричат се главини.

Гайдуницата е една от най-важните части, а пискунчето е сърчицето на този инструмент, моторът, душата на гайдата, казват двамата музиканти. Има гайдуница двоянка - с два канала. Тогава една гайда звучи като две. Много рядко срещана и много малко хора са свирили на двоянка - пет-шест човека.

Ручилото е басът на гайдата и той трябва да е от хубаво дърво. Направено е от три парчета (еклемета), като накрая има пискунче. Пискунчето е дървено - от бъз, който трябва да е поне на 3 години, а среднината му да е малка. Колкото е по-малък отворът на пискуна, толкова по-добре свири, обясняват гайдарите.

От „дяволче“ с тризъбец се правят украшенията на гайдуницата. „Дяволчето“ се ползва, за да се отворят дупките на гайдуницата.

Мяхът – видимо най-голямата част на гайдата, се прави от козя кожа, която се остригва внимателно. След с четка се изпира старателно в смес от сол и вода 2:1 плюс малко мравчена киселина, защото тя затяга корените на косъма, а кожата става по-мека. Има белези, които проличават, когато солта излезе и „хване“ кожата. Тогава тя е готова за изсушаване и връзване.

Един мях има определен живот с тази обработка. От козината остава около 1 см, когато се остриже. Освен резервоар за въздух, тя е абсорбатор на влагата, която влиза вътре. Косъмчетата вътре разпределят влагата толкова равномерно навсякъде, че държат мяха в режим на постоянна готовност. Затова се държи в найлон или специална кожена торбичка, за да не може да изсъхва.

 „Едно време старите майстори търсеха яре или коза с червен или черен косъм, защото слънчевите лъчи дават отражение на кожата и тя става по-здрава. Ползваха един мях по 7-8 години. Сега не могат да издържат толкова, защото храната, която животните приемат, е по-различна, изкуствена. Издържат около две години, в зависимост от интензитета на ползване“, разказва Костадин Илчев.

 

 

 

 

 

Приемници на занаята са зетят и внукът му. Двамата са гайдари. Ако не е гайдар, трудно може да усети инструмента - категоричен е майсторът.

„Бай Диньо изработва този инструмент точно така, както е правен преди хиляда и повече години - изцяло от естествени материали, без никаква химия, само от дърво, кост и кожа. През ръцете на този човек са минали толкова много изработени гайди и толкова много обучени гайдари! Най-добрата родопска гайда е направена от Костадин Илчевски. И това не е реклама. Наши ученици идват и носят гайди, купени от интернет, които са потресаващи. И викат: "Да вземеш да ми я оправиш", разказва Петьо Янев.

Много са гайдарите, но хората, които правят гайди, са малко. В състава на бай Диньо „101 каба гайди“ две-три момчета вече проявяват интерес и ходят в работилницата му да се учат.

Гайдарите описаха подробно как се изработва инструмента

 

„Това познание е много важно за нас и нашите деца. Ако успеем да го съхраним, ще ни има и занапред“, е категоричен Янев.

Казва, че музиката ни е много близка на японците, а от 60-та година нашият радио хор пътува всяка година.

„И там много се радват, пеят наши песни на Добри Чинтулов, на Добри Христов, родопски. Бил съм там и знам как им действат. Обяснението знаете ли какво е - всяка музика е построена върху някаква основа - звукоред.

Родопският фолклор е построен върху една минорна тентатоника - поредица от пет тона. 90% от родопския фолклор е построен върху нея. Японската музика, колкото да е нелогично на пръв поглед, е построена точно върху тази минорна тентатоника. Те затова я усещат толкова близко, без да имат обяснение защо.

Стотици слушаха с интерес разказите и музиката им

 

В българския фолклор съществуват всички звукореди, всички основи на цялата световна музика. Западноевропейската музика има няколко звукореда - йонийски, дорийски, фригийски, еолийски, лидийски. Имат три размера - две четвърти, три четвърти и четири четвърти.

Ние почваме с неравноделните - пет осми, седем осми, девет осми, 11 осми до 17-ти временен размер. Оттам-насетне има комбинация между два или три сложни размера - хетерометрични групи и редици. Казвам го, за да знаете, че ние сме дали много на света и страната ни ще стане духовен център на света след години.

Цялата източна музика е построена върху т. нар. „маками“ - звукореди, които звучат по различен начин. Интересното е, че всички те съществуват в българския фолклор, но не звучат ориенталски. "Назад, назад, моме Калино" е в един от тези „маками“, но не звучи ориенталски, а по български, което означава едно нещо - ние сме им го дали или те са си го взели“ – разказва Петър Янев.

По думите му за всяко нещо има предварителни условия, които трябва да се изпълнят. Ако се изпълняват последователно, няма начин да не стане. Както, за да се научиш да тичаш, трябва да се научиш да ходиш правилно. По същия начин се учиш да свириш на гайда, само че при нея „до“ не се намира на едно и също място като при пианото например, а зависи от натиска на предрамото. Важен усетът, балансът при звукоизвличането.  

„Гений е българският народ, а ние се изгубваме. Мислим, че поотделно сме важни, а непреходното всъщност са гайдата и музиката. Ние сме за много малко на този свят - само проводници сме на това, което са ни дали. И ако можем да изградим по-правилен мост, чрез който това народопознание да стигне до повече хора, от това по-хубаво няма“, обобщи Янев.

 

Автор: Анита Чолакова