Жаклина Симова и стилът на буквите

Жаклина Симова е калиграф, който се занимава също с графичен дизайн, фотография, живопис. Завършила е магистърска степен по „Калиграфия“, допълнена с обучението по „Плакат и визуална комуникация“ в Национална художествена академия. Буквите са нещото, което я въвличат към пълна хармония със себе си и света. Тя бе и човекът, който ни помогна с логото и дизайна на проекта "Мисия България". Ето какво ни разказа Жаклина за изкуството на красивите шрифтове. 

Здравейте, Жаклина. Нека започнем с премахване на клишетата - калиграфията често присъства в масовото съзнание като "красиво писане", а е много повече от това. Какво те привлича най-много в нея?  

Привет и от мен! Калиграфията е трудно изкуство, което предоставя много възможности за изразяване, било то откъм форми на буквите до материали за писане. В абстрактната калиграфия дори се достига до такъв момент, в който става нечетимa и е като музика за окото, като един графичен танц, на който се наслаждаваш като емоция и преживяване. Като красив момент, който е застинал във времето. В буквите има много емоция и това е нещото, което харесвам в тях. А тя така или иначе не може да се опише точно с думи и да е правдоподобна, трябва да се изживее някак. Всяка една линия в калиграфията е уникална и никога не може да се повтори напълно точно. Една малка грешка може да развали всичко и да се започне отначало. Наскоро докато пишех трябваше да изчакам малко да засъхне мастилото, за да продължа и да не се размаже. В желанието си да спомогна към процеса започнах да размахвам ръката си, която все още държеше писалката. Е, листът се опръска, но това невинаги е дефект в калиграфията.

Как виждаш буквите? 

Като прозорец, от който струи светлина, а погледнато през него - страната на чудесата.

Тъй като дипломната ти работа се опитва да интерпретира по оригинален начин историята на калиграфията, характерните й белези през епохите, какво би ни казала в синтез за тази история и начина, по който я виждаш?  

Преди калиграфията е имала предимно информационна функция, докато днес тя е надградена с това да носи и някакво настроение, както вече споменах. Разбира се, развитието ѝ е тясно свързано с историята като цяло. Съществуват европейска, арабска, азиатска, еврейска калиграфия, като всяка една от тях има своя естетическа еволюция. Харесва ми темата за богатството на буквени форми от миналото до днес и как взаимодействат помежду си. Как почти неусетно или по-явно буквите преминават в други форми поради различни исторически събития.

А как се е развивала калиграфията в България?

Разбира се, тази тема не е много кратка, но като цяло започва още от зората на първите буквени знаци по нашите земи. Като един по-ранен и известен артефакт е бронзовата седмолъча розета от Плиска, датирана около VIII век, която вероятно на повечето хора не им говори много като наименование, но със сигурност са виждали образа ѝ. Следва развитието на облите форми на глаголицата до появата на кирилицата. Няма как да не се отбележи и незаменимата роля на братята Кирил и Методий, а също и на техните ученици, които по-късно продължават делото им за културен подем. По-ранните ръкописни форми на кирилицата, по-известни като устав, първоначално са взаимствали визуалния образ на тогавашните гръцки букви. Главната им особеност е силна отчетливост и прави линии, формите са по-ъгловати и тежки. По-късно се появява по-олекотената им форма, наречена полуустав. Буквите са по-закръглени и дребни, изписани с по-голям размах и с множество горни и долни дължини. Цялото развитие на калиграфията е свързано, разбира се, с различни исторически събития.

Докато днес вече калиграфията няма такова практическо значение, като единствен начин за предаване на информация. Наслаждаване на буквените форми, самият акт на писане, предаване на настроение и емоция по начина на изписване, има автентичност на автора и се свързва по-скоро с изкуството.

Кажи ни нещо за кирилицата, за което рядко си даваме сметка, но го виждат очите на калиграфа?  

Интересен факт, за който се говори все по-често е, че има двe форми на кирилицата. Това по-скоро засяга типографията. Не само очите на калиграфа, а и въобще хората, които имат интерес от буквите знаят, че тя се дели на руска и българска форма на кирилицата. Редовните или малките букви, както повечето хора ги наричат, при руската кирилица са умалени главни букви. Докато при българската редовните букви са различни от главните с наличието на горни и долни дължини. Те като цяло имат по-обли форми и така графичното богатство е по-голямо, което спомага и за по-лесното четене. Това е и борбата на българските типографи, калиграфи и дизайнери да се наложи точно този тип форми на буквите, защото щом ги имаме, тогава защо да не се използват?

 Струва ли ти се, че има регрес по отношение на езика, че той губи резолюция, че се "пикселизира" и отслабва безкрайните си възможности?  

Езикът е свързан с културата на хората. Днес се усеща регрес в тази посока, но все се намират и такива, които да бутат към добро развитие бавно, но се надявам, сигурно. Опитвам се въпреки всичко да съм положително настроена.

Съвременният човек има най-често механично отношение към шрифответе. Обикновено спуска менюто с шрифтове в word, избира най-удобния и продължава нататък. Какво може да ни разкажеш за тях обаче, което е интересно и си струва да знаем? 

Буквите са сложна материя, а избирането на правилния шрифт е изкуство, както и направата му, макар и по-логично. Масовото разбиране е че щом се чете, значи върши работа. Но много зависи от това къде ще стои този текст с конкретния шрифт. Дали ще е на дигитален носител или ще е текст в книга, списание? Каква е темата и аудиторията? Хубаво е да се усеща какво е настроението на текста още преди той да бъде прочетен само от избора на шрифт. Неслучайно са създадени толкова много от тях. Най-обикновен пример, който бих дала е, че не е добре за детско списание да се използват серифни букви, тъй като биха добавили ненужна сериозност.

 

Използваш активно Инстаграм, за да показваш калиграфското си изкуство - доколко социалните платформи са добър начин за популяризирането им?  

Социалните мрежи са много добър и лесен начин за споделяне на всякакъв вид визуални изкуства. Инстаграм е една от платформите, които използвам. Мои неща има и в dribbble, както и наскоро направих страница във facebook – Jacklina’S letters, както и Инстаграм.

Това са едни от най-посещаваните мрежи и много хора споделят това, с което се занимават. По този начин достигат до голям кръг от хора с различни интереси по цял свят. Така те виждат какво правиш и стила ти на работа и може един ден да направят поръчка към теб да изготвиш нещо. Разбира се, за да се успее в каквото и да е било е нужно много работа и постоянство.

Би ли разказала повече за портретите на Борис Христов - едно от първите неща, които привлякоха вниманието към теб? 

Радвам се, че се запознах с този човек, макар и непряко. Всъщност на този свят сме живели с него точно един месец. Аз съм родена на 28 май 1993г., а той си отива от него на 28 юни същата година, но сякаш хора като него никога не умират. Някак ми направи впечатление, когато се честваше неговата 100-годишнина от рождението му. Дотогава не знаех нищо за него, както и че е бил много талантлив оперен певец признат по света. Покрай рисуването в гимназията, а по-късно и в Академията ми направи силно впечатление характерните му черти на лицето и ми се стори интересна личност, за която след това започнах да търся информация. Гледала съм и интервюта на негови ученици, който говорят за него с голяма топлота. Също познавам такива учители и разбирам чувството, което изпитват. Преди около 5 години направих няколко портрета и имах невероятната възможност да ги представя в неговия роден дом в София, а сега къща-музей „Борис Христов“. Това е и първата ми самостоятелна изложба. По някаква случайност, години след това, започнах работа в рекламна агенция, чийто клиент беше Националната опера.

Как ние може да опазваме калиграфията като традиция и изкуство?

Като се показва, че писането и буквите са изкуство. Някак повечето хора изпитват вътрешно удоволствие, когато видят красиво изписан текст или дума. Красивият почерк буди възхищение и се отбелязва, когато някой го види. Макар, че калиграфията и почеркът имат допирни точки, все пак не са съвсем едно и също. Много калиграфи имат ужасен почерк и за съжаление аз не съм изключение. Все по-често се правят калиграфски събития с практическа насоченост и изложби. Всеки, който има интерес, може да разгледа и да опита какво е да пишеш с четка, калиграфско перо или всякакви други не толкова стандартни инструменти, но пък водещи до добър резултат.

Жаклина Симова се посвети на логото и дизайна на проекта ни "Мисия България". Ето как тя приложи калиграфските си умения.

За финал - на какво се посвещаваш в момента най-вече и къде те отвежда вдъхновнието?

Калиграфията е изкуство, което трябва да се поддържа непрекъснато, тъй като сякаш ръката не пише по същия начин, ако се е отдала на дълга почивка. Затова се стремя всеки ден да пиша и да разучавам нови стилове и начини на изписване. По-често правя нещо друго, когато се срещнем с вдъхновението. Тогава се пресягам до първото парче хартия близо до мен и нещо за писане, уж само да пробвам как би изглеждало това, което си представям. Така след няколко минути виждам, че неусетно са минали няколко часа.